Вчера ми съобщиха от офиса на издателство ИЗТОК-ЗАПАД (в чиято печатница се печата списание ИДЕИ), че новата, 9-та от създаването му през 2009-та година и втора за тази година книжка на списанието е отпечатана, е излязла от печат! Днес мой човек в София ще получи отпечатания тираж и ето, отново ще започне одисеята по разпространението на списанието. Разбира се, даже самото съществуване на списанието продължава да се държи в пълно информационно затъмнение: с нищожни изключения нито една медия не дръзна да направи малък благороден жест към него, сиреч, да му направи "реклама" - като поне съобщи на бъдещите му читатели, че такова списание изобщо съществува. Изобщо не им пука, че това списание работи за личностното, духовното, гражданското въздигане и укрепване на българската младеж. Мълчат по тоя пункт като онемели, като бездушни и безжизнени, мълчат като мъртъвци.
Което на мен ми показва, че този най-грозен, тъп и инатлив български рефлекс, за който пише още проф. Иречек, а именно, че сме такива, че с всички сили пречим, вредим на ближния, който се опитва да направи нещо ново, ценно и полезно, правим така да му разваляме работите и в същото време да изживяваме някакво извратено удоволствие от това, та значи този нашенски рефлекс сякаш вече е станал автоматизиран, несъзнаван, станал е неделима част от манталитета и от същината ни. Както и да е де, и тук историята се повтаря: всички стоят, мълчат, дебнат кога списанието ще загине, та да си отдъхнат блажено: дразнителят веч го няма, летаргията ни пак възтържествува! Е, списание ИДЕИ няма да загине, то продължава се държи, нещо повече, заяква и гордо възправя снага, независимо от "кризата" и от беднотията, независимо от бесовската оргия на простащината и на скудоумието из нашите земи! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар