Публикация от преди няколко дни със заглавие Поразителна - или по-скоро съвсем естествена - близост и дори единомислие, която започва така "Чета на едно място изказвания на български емигранти, преуспели на Запад, сред тях срещам и такива за образованието. Установявам поразителна близост и дори единомислие между техните изказвания и тезите, които развих в своята най-нова книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!", е предизвикала интересен и показателен отзив, на който отговорих; понеже проблемът, който се обсъжда, явно, е характерен и, така да се каже, терзае много съзнания, затова го извеждам на самостоятелно място като публикувам началото, завръзката на една такава евентуална дискусия; ето:
Анонимен каза: Всъщност, единомислието изобщо не е поразително, напротив, съвсем естествено и закономерно е: понеже се основава на родствените ценности, от които изхождаме. (Главната от тия ценности е: свободата е безусловна детерминанта или определител на живота ни, който заслужава името човешки.) Тук съм съгласен.
"За младия човек не е толкова важно да знае колко са тичинките в един цвят, по-съществено е да бъде наясно например, че в държавата трябва да се плащат данъци."
Е, стига бе, този сега ще изкара хуманитарните предмети по-важни от чисто научните (естествените и формалните науки). Не ги подценявам, но смятам, че науките (science) са по-важни (трябва да познаваш света и Вселената, преди да познаваш обществото и държавата, в които живееш). (ОЩЕ >>>)
Анонимен каза: Всъщност, единомислието изобщо не е поразително, напротив, съвсем естествено и закономерно е: понеже се основава на родствените ценности, от които изхождаме. (Главната от тия ценности е: свободата е безусловна детерминанта или определител на живота ни, който заслужава името човешки.) Тук съм съгласен.
"За младия човек не е толкова важно да знае колко са тичинките в един цвят, по-съществено е да бъде наясно например, че в държавата трябва да се плащат данъци."
Е, стига бе, този сега ще изкара хуманитарните предмети по-важни от чисто научните (естествените и формалните науки). Не ги подценявам, но смятам, че науките (science) са по-важни (трябва да познаваш света и Вселената, преди да познаваш обществото и държавата, в които живееш). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
и двете, и двете са важни
И двете, но природата е по-интересна.
Всичко е едно цяло и еднакво важно,но най важно е съществото "човек" да разбере защо е тук "в образ и подобие" "задачката еднолична да си разбере и да я изпълнява стриктно докат в тоз "обра и подобие".А и прашинката ,която влиза в окото на Забравилият за нейното съществуване слон,в момента,който той слона трябваше да види как със следващата си крачка увисва и полита право надол с глава в пропаста.И прашинката до теб дето бутна та направи беля голема също не е за подценяване.Даа!
Румен Бърцов
Човекът е примат, част от семейството на големите маймуни. Затова, като част от животинското царство, е интересен за изследване.
Нищо божествено няма в произхода ни, спете спокойно.
Човекът е примат, част от семейството на големите маймуни. Затова, като част от животинското царство, е интересен за изследване.
Нищо божествено няма в произхода ни, спете спокойно.
Съгласен съм, но трябва да отбележа, че има различни аспекти на изучаване на човека в зависимост от конкретната научна област; просто трябва да се спазва научният метод.
Публикуване на коментар