Добри Божилов тази сутрин е написал, гледам, едно провокиращо изявление, което публикувам изцяло заедно с кратък мой коментар към него, понеже считам, че това може да породи интересна и смислена дискусия; ето и двата "матрьяла", първо божиловия:
Учебниците ни по история са сбъркани. Там се описват велики и мрачни периоди на държавата, народа, българите. А правилното е да се опишат успехите и паденията на конкретни личности. Един и същи народ при различни царе се представя дълбоко различно. Всъщност царете са мениджъри на своята страна, работещи в конкуренция с другите царе. Когато има добър и умен цар, държавата е добре. Когато е калпав - държавата е зле, въпреки че народът е съвсем същия, и държавата е същата. Това означава, че не е правилно да учим за България при Симеон. Правилно е да учим за Симеон и неговата България. Внушението е изключително важно. Нас ни възпитават социалистически, поставяйки държавата и народа на първо място. Колко велики сме били българите.
Не сме били велики. Все едни и същи сме си били. Променяли са се само мениджърите и те са били велики или не толкова велики.
Симеон наследява военно разклатена държава, а я оставя като военно чудовище. Синът му наследява военно чудовище, а я оставя като пародия и лесна жертва на всякакви варвари и плячкаджии. (ОЩЕ >>>)
Учебниците ни по история са сбъркани. Там се описват велики и мрачни периоди на държавата, народа, българите. А правилното е да се опишат успехите и паденията на конкретни личности. Един и същи народ при различни царе се представя дълбоко различно. Всъщност царете са мениджъри на своята страна, работещи в конкуренция с другите царе. Когато има добър и умен цар, държавата е добре. Когато е калпав - държавата е зле, въпреки че народът е съвсем същия, и държавата е същата. Това означава, че не е правилно да учим за България при Симеон. Правилно е да учим за Симеон и неговата България. Внушението е изключително важно. Нас ни възпитават социалистически, поставяйки държавата и народа на първо място. Колко велики сме били българите.
Не сме били велики. Все едни и същи сме си били. Променяли са се само мениджърите и те са били велики или не толкова велики.
Симеон наследява военно разклатена държава, а я оставя като военно чудовище. Синът му наследява военно чудовище, а я оставя като пародия и лесна жертва на всякакви варвари и плячкаджии. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
От един и същи материал, добрия шивач ще направи добра дреха, лошия шивач няма да може, добрия готвач ще сготви хубаво ястие, лошия няма да може.
Каменов
Публикуване на коментар