Искам да съобщя за една случка от всекидневието ми, която силно ме впечатли; искам да пиша за нещо удивително, което се случи тия дни. И за нещо твърде радостно. Крайно съм развълнуван, невероятно е! Дано не разочаровам ония, които са се заинтригували с това начало - като разберат за какво става дума. Радостите, удивителните за един български учител неща, неговите вълнения и пр. едва ли са също толкова впечатляващи за ония, които не живеят с проблемите на училището. Та ето все пак за какво става дума.
Тия дни провеждам с класовете, изучаващи психология, едно упражнение, наречено "Психологически казус по Достоевски". Аз в предишните години записвах на видео упражненията по тая тема, тази година се въздържам да правя това, за да не дразня ръководството, което се оказа крайно невъзприемчиво към една такава инициатива. А ето, че сега твърде много съжалявам, че не записах на видео упражнението в този клас. Да, в един клас се получи невероятно хубаво упражнение. Дискусия, игра, състезание - този е модела, по който правя това упражнение; учениците се делят на два "отбора", според това кой как мисли, след това си задават въпроси, отговарят; целта е да намерят труден, объркващ въпрос за другия отбор, ако той не отговори убедително, губи точка, после ролите се сменят, тия, дето са отговаряли, те питат и т.н. А самият казус е по романа "Престъпление и наказание" на Достоевски. Задавам им въпроса: "Правилно ли е постъпил Разколников, убивайки бабичката-лихварка и отнемайки един-два живота, но правейки това в името на една благородна идея: да помогне да се възцари справедливостта, с парите на бабичката да бъдат спасени стотици животи на бедни и млади хора, на деца, на болни и пр.?".(ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
Е да, така трябва да бъде в училище - със свободни, открити дискусии. Като си спомня само колко сухо, догматично и закостеняло беше всичко преди 1989! Тогава четях Достоевски много интензивно, „Престъпление и наказание” по едно време ми беше станала нещо като настолна книга и с един приятел обсъждахме всички тези въпроси извън училище, в клас това беше невъзможно.
Между другото с времето вкусовете и предпочитанията ни се променят. И днес смятам Достоевски за велик и „Братя Карамазови” за може би най-големия роман в световната литература, но не всичко, написано от него, е еднакво силно и убедително. Но това е нормално, и Бетховен има слаби произведения. Дори в самите романи няма как да няма по-силни и по-слаби страници и пасажи. Една творба не може да се състои само от кулминации.
СВЕТЛОЛЪЧЕВ, УЧИТЕЛЮ,
АНГЕЛЕ, БРАТКО,
разбира се, че едва ли има учител,
родител или човек с чувствителна
душа към хубавото, което тъй искрено,
и спонтанно, тъй, непосредствено и очароващо ни споделяш, че ти се е
случило, да не ти се зарадва на съществото и да не ти сърадва на
светлата ти, на разумната ти и на законната ти ТВОРЧЕСКА радост.
Каквато следва да може и е задължен дори от професионалната си от човешката си съвест да я
предизвиква в часовете си всеки български УЧИТЕЛ.
И която ТВОРЧЕСКА радост му
донася и му я носи, и заслужената,
и законната гордост от добре свършената работа, нали.
Бъди жив, здрав, и все така
радостно вълнуващ се от работата
си, ИСТИНСКИ И ИСТИНЕН БЪЛГАРСКИ
УЧИТЕЛЮ!!!
11.10.2012Гг. ВЛАДИМИР МАРИНОВ
ПЕТКОВ-ТРАШОВ
Който убие един човек "в името на благородна идея", би могъл да убие и хиляди хора, които пречат на благородната му идея, защото оправдава сам в себе си собственото си престъпление. Тежък порок е гордостта, която оправдава "благородната мисия" и одобрява всички средства за постигането й.
"Каквото можах, направих. Не мога повече. Аз не съм магьосник или чародей че да мога да ви предам цялото си чувство, цялото си вълнение."
Грънчаров,а да "излезеш" от себе си и прочетеш като страничен наблюдател това което си написал.Прочети внимателно и горният коментар.Ако съумееш,ще забележиш коренна разлика от другите ти писания,а и коментарите (няма да кажа каква,ще се помъчиш като учениците да намериш какво ми на мисъл)
Само към горният коментар доразвия:
Няма нищо сътворено от човек ,което да е съвършенно,няма и такова нещо "гении",няма и безгрешен човек.Само Бог е "гении" безгрешен.
А АЗЪ мога да ти помогна да се решат проблемите ти временни по начин по който друг нито може,нито знае,камо ли пък да му мине на "ъкъл" да го направи.
Само,че трябва да додеш тук при мен,за да мога ,с "умрели букви " няма как да стане.Битието при мен е проблем,трябва да доидеш с колата,запасен и подготвен като за излет в необитаема местност,дето човешки крак не е стъпвал.
Мога найстина и то без да ти се налага да "воюваш",а е така "пфуу" ,като с вълшебна пръчица на "Аз не съм магьосник или чародей".
И АЗЪ несъм,но Бог си знае работата и може всичко.
"Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот.Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен."-Алберт Айнщайн
Румен Бърцов
Публикуване на коментар