Наскоро прочетох книгата на Евгений Дайнов "НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ" (с подзаглавие Реформата на училищното образование в следкомунистическа България), изд. от издателство на НБУ. В противоречие с всички общоприети нашенски "нравствени" правила, изискващи да не пишеш в никакъв случай за книгата на автор, който не ти е личен приятел, шеф, големец и пр. решавам да представя книгата на Дайнов и да напиша за това как я възприех. Аз обаче не се свеня да направя един благороден жест, като, естествено, изобщо не очаквам в някой момент самият Дайнов да отвърне по същия начин към някоя от моите книги за образованието - а аз в последните години също издадох такива книги, и то три. Имам намерение много неща да кажа за неговата книга, ала, за жалост, ще се принудя да бъда все пак пределно кратък - поради дефицит на време, не заради нещо друго.
Книгата е неголяма по обем, приятна за четене, съдържа ясни тези, личи си, че авторът е премислил добре това, което си позволява да твърди. Излишно е да казвам, че концепцията, от който той изхожда, а именно, че българското образование в периода след комунизма се нуждае от дълбоко реформа по пътя на либерализацията и осъвременяването му, е концепция, която и моя милост споделя. Разликата е - и искам още тук да наблегна на това - че г-н Дайнов смята, че в основни линии реформата на училищното образование в България вече е привършила след управлението на "големите реформатори" министрите Даниел Вълчев и Сергей Игнатов, докато моя милост съвсем не смята така, напротив, аз смятам, че същинската реформа тепърва предстои. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар