събота, 6 октомври 2012 г.
Милтън Фридман обяснява защо правителството, а не бизнесът или пазарът, е причина за кризите
И още една беседа на Фридман: "Ефектът на директора":
И още едно изказване на Фридман на тема: "Монополите и олигополите ги създава държавата, намали ли се държавната намеса, те отпадат и изчезват":
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Монетаристките рецепти на Фридман са също толкова нелепи и вредни, колкото и кейнсианските. Единствената стабилна икономическа школа е австрийската, вкл. цитираният по-долу фон Хайек, останалото е вятър и мъгла. Един американски консервативен анализатор правилно отбелязва иронично:
Имало едно време (днес) в не толкова далечна страна (САЩ) тройка икономически магьосници (икономисти), чиито имена ще останат анонимни (Paul Krugman, Greg Mankiw, Ben Bernanke).
Четвърти магьосник, Murry Rothbard, вече не е между живите, а пребивава в отвъдното.
Споменатите магьосници рядко са единодушни, понеже са от различни, конкурентни магьоснически школи.
Три школи на икономическа магия
1. Кейнсианската школа на фискално вуду и магия
2. Монетаристката школа на монетаристко вуду и магия
3. Австрийската школа на стабилни пари, разумни икономически принципи и здрав разум
Кейнсианските магьосници вярват, че правителствата могат чрез харчене на пари да постигнат икономическо здраве и макар фискалните дефицити да могат да имат значение в някой момент, те на практика никога нямат значение сега.
Монетаристките магьосници вярват, че парите могат да излекуват всеки проблем, ако достатъчно количество се разпръсне от хеликоптер и лихвените проценти се държат ниски.
Австрийските магьосници вярват, че икономическите проблеми се причиняват от нездрави пари, рисковани заеми, ексцесивни дългове и правителствени манипулации.
Кейнсианските и монетаристките магьосници вярват във вуду-принципа „проблемът е решението, ако правиш повече от него”. Първите разчитат повече на фискално вуду, последните повече на монетаристко вуду.
Австрийските магьосници не вярват, че „проблемът е решението”, независимо колко пъти се повтаря това.
Светът обаче се върти в омагьосания кръг на монетаризма и кейнсиснството и затова ужасно ще пострада. Безумното печатане на пари, което тече в момента в последен отчаян опит да се спаси неспасяемата система, ще доведе до катастрофа от невиждани мащаби в човешката история. За да цитирам пак един консервативен американски анализ:
„Модерните икономисти не познават капитализма. Те със сигурност не се интересуват от него. Ако икономиката расте, това е поради добрата политика, което значи ниски лихвени проценти и стимули. Ако икономиката не расте, това е поради лоша политика, което значи, че лихвените проценти са прекалени високи (дори те да са нула) или че централната банка не печата достатъчно пари. Откакто Никсън “затвори златния прозорец”, ние прогресивно заменяме спестяванията с евтин кредит, пазара с политика, а предприемачеството и иновациите с FOMC и Г-20.
Онова, което намирам за интригуващо, е колко много интелигентни хора са склонни, дори се чувстват принудени да дават интелектуална подкрепа на система, което не е резултат от интелектуален дискурс, а съвсем неинтелектуално – е следствие на чиста политика на властта, на опортюнизъм и надменност и която очевидно се проваля. Нашата финансова система (или антисистема) предлага великолепен пример за думите на Ницше, че изследването на истинския произход и истинската мотивация зад нещата най-често води до изненадващи резултати. Целта и умната конструкция, за които повечето хора смятат, че стоят зад различни институции, често се прожектират в тях ретроспективно.
Още по-странно е желанието политическата класа да бъде опростена за нейната отговорност за катастрофата, която ни е причинила и дори да се надяваме сега именно политическата класа да ни спаси от този непрекъснато нарастващ хаос. Име нещо озадачаващо и предизвикващо отвращение в патетичното страхопочитание на коментатори, анализатори и икономисти спрямо политическата бюрокрация, централните банкери, Г-20, финансовите министри; всяка казана от тях дума се анализира за минимален намек за някаква гениална схема, за нова политическа инициатива, която може да изличи всичките наши грешки от миналото и може да вдъхне нов живот на статуквото.
А нищо не е по-опасно за вашето лично и материално благополучие, за Вашата свобода от отчаяни политици. Отчаяните политици мислят, че целта оправдава средствата. Никакви ограничения на техните ad hoc решения не може да се толерират. Законите трябва да се променят, ако пречат.
Понеже финалната опция винаги е една и съща, не само в еврозоната, където току-що дойде нова надежда под формата на очевидната склонност ма Марио Драги да купува още държавен дълг, но и в Съединените щати, Англия, Япония и Китай: печатайте повече пари.
Ако нямата или имате малко дълг, ако сте продуктивен гражданин и ако сте поспестили нещо, вече сте на мушката на политическата бюрокрация. Вашата собственост или ще бъде иззета чрез данъци или чрез инфлация. Вероятно и чрез двете.”
Публикуване на коментар