Някога духът беше бог, сетне стана човек, а ето че става вече сган

Попадам на чудесен текст - а чудесни или хубави за мен са смислените, богатите, изпълнените с идеи текстове! - какъвто човек рядко може да срещне в интернетната джунгла: Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека. Негов автор е Георги Хаджийски, публикуван е този текст в ПСИХОЛОГИЯ ЖУРНАЛ. Прочее, текст от същия автор излезе и в най-новата книжка на списание ИДЕИ. Решавам да популяризирам едно такова четиво, затова давам линк и също така публикувам избран откъс от него:

„Аз ви уча за Свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.” (из „Тъй рече Заратустра”)

Макар, че въжделенията по метаморфоза в свръхчовека да са вдъхновявали немалки маси човешки същества от легендарните времена на Третия райх с доминиралата го идеология за предстоящо световно господство на нордическата свръхраса от високи, русокоси, синеоки „арийци”, до днешните любители на фитнеса, които гълтат анаболи за да трупат по-лесно мускулна маса по фитнесцентровете, а и самият Ницше да представя идеята за свръхчовека нееднозначно в своето творчество, като цяло би могло да бъде изведено заключението, че свръхчовекът не е някаква дори и изключително примамлива даденост, не е и цел, както дори не е и път към целта – ето защо, сама по себе си, идеята за свръхчовека е (ОЩЕ >>>)