Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Предлагам начин за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите и силата на духа!



Бутиковия тираж, в който излязоха трите последни мои книги, и трите посветени на голямата тема за образованието - първата книга: ИДЕИ за една нова философия и стратегия на образованието в България; втората: ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и третата: НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование - та значи бутиковият, твърде ограниченият тираж, в който излязоха тия нови книги за образованието, отново се изчерпа. Затова ми се налага да правя ново издание. Хубавото на тия малки тиражи е и това, че може много пъти да се усъвършенства дори и полиграфическото оформление на всяка една книга.

И ето, тия дни отново подготвям издаването на цялата поредица от тия мои книги за образованието - те са органично свързани една с друга и очертават цялостната картина и ситуация в тази толкова важна сфера на българския живот. Внасям някои корекции и заедно с издателя мислим за по-качественото полиграфично изпълнение на книгите. В частност, мислим за това да им подготвим и нови корици. На снимката, дето съм турил до тази статия, е проект за един възможен вариант на корица. Можете да кажете как го възприемате, как ви "звучи" такава една корица? Ако искате ми кажете де, то не е задължително...

Но това са все "бели кахъри", дето се казва, щото главният проблем е този: откъде в тази криза да намеря пари за да издам, и то не една и две, а наведнъж цели три книги?! Денонощно се чудя как да изнамеря някакво решение на този страшен за мен като автор казус. Няма да оставя книгите ми да погинат, това поне е ясно, защото добре знам, че това са потребни книги. Ще направя всичко, което е по силите ми, те да продължат съществуването си на белия свят, щото те, както и да ги погледнеш, са ми нещо скъпо, в което съм вложил себе си, и то най-съкровеното от себе си: своята мисъл, своята ангажираност, своите идеи, своя живот най-накрая, щото, ето вече цели 30 години с всички сили работя за промяната в тази наистина жизнено важна сфера в живота на обществото ни. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Самата дума "аристократ" е неприятна. Мирише на изедничество. На експлоатация. На привилегированост. На безчовечност.
Лоши конотации има, сиреч.

Ангел Грънчаров каза...

Лошите конотации са само в съзнанията, които са заразени от отровните левичарски идеи за пълно равенство... иначе думата си е чудесна - ако се възприема в пределите на нормалното светоусещане...

Нали има добри, лоши, всякакви хора? Е, какво лошо или неприятно има да приемем, че има и най-добри, именно благородни, именно аристократи? Нищо не пречи, нали? И най-добрите хора заслужават най-голяма почит и уважение, нали така? Ако идеята за демокрацията се обедини с идеята за аристокрацията, т.е. че трябва да ни управляват най-добрите, а не най-лошите (демокрацията често, да не кажа винаги се изражда във власт на тълпата, а тълпата се прекланя пред най-лошите!), то смятам, че нещата ще тръгнат към добро. Платон горе-долу така си е представял нещата с неговата идеална държава - ако отхвърлим залитанията му по "комунизма" :-), т.е. по тиранията на разсъдъка...

Анонимен каза...

Равенството е хубаво нещо - поне възможността за такова. Не както е в съвременното общество на Чалгария.

Ангел Грънчаров каза...

Равенството е най-лошото нещо, което може да сполети човеците...

Анонимен каза...

И аз понякога говоря ей тъй на инат, като няма какво да кажа :))