Ivo Berov във Фейсбук е поставил интересен проблем, публикувайки една на пръв поглед съвсем безобидна реплика, именно тази:
Ама какво пък толкова му има на това щастие, че всички така се натискат за него, особено по Коледа и Нова Година?!
Зад тия думи обаче се крие един сериозен философски проблем, който си заслужава да се обсъжда в тия празнични дни, които не трябва да са само за плюскане, а и за размисъл, за обмяна на светли мисли - щото ние, позволете да отбележа, не сме животни, угаждащи само на тумбака си, а человечески същества. Та с оглед да предизвикам известна по-смислена дискусия по една такава значима тема за щастието дръзнах тази сутрин там, във Фейсбук, да напиша ето какъв коментар:
За щастие говорят предимно ония, които друго не правят в живота си освен да служат на своите склонности, т.е. да обслужват инстинктите, похотите на тялото си. Щастието е представа, свързана с поривите, копнежите, удоволствията и задоволството на сетивата и на тялото, но не на душата като такава, не на духа. Такива "сетивни индивиди", намиращи се под тираничната власт и хегемония на природното, на инстинктите, разбират щастието като задоволеност на желанията, които са ни дадени по природа, доколкото сме живи същества, животни, а не човеци.
Свободният, разумният, имащият понятие за високото си предназначение на тази земя човек обаче предпочита да се стреми към съвсем други неща: дълг, достойнство, чиста нравственост, добро, истина и прочие. Той и за тях говори, тях си желае, а не говори само за някакво клиширано "щастие", което никой не разбира по-специално какво именно означава. (ОЩЕ >>>)
17 коментара:
мисля, че сте идиот
Мисля че щастието се корени в това когато човек има право на свободен избор правото на свободно мисленеи мнениедори правото на притежание.
Iordan Christov Iordanov
Т. н. щастие е секуларна профанация на библейското или сакралното разбиране за блаженство, което , разбира се, има вертикално, есхатологично измерение. Едноизмерното схващане за щастие е непрестанен бяг към достигане на непрестанно избуяващи химери, идоли, изкушения, докато блаженството е потапяне, кръщение както е преводът на библейското понятие, във всеблагостта на Подателя на всяко благо. Блаженството, или автентичното щастие, зависи от степента в която душата става благата, изпълнена с благодатта на Всеблагия Отец на всичко видимо и невидимо.
Dinko Petrov
Добре, че е библията и ви казва как да мислете и живеете живота си :)))
Кой кого кара да е щастлив? Едни се събуждат с усмивка, други не.
Дали на някой му пука за това как се буди Грънчи, че да опитва да наложи нещо си ?
Хаха, вярно :))
Гениално, ах, колко гениално пише горният анонимен! :-) Възхитително! Овации! Потресена съм! Ква-ква-ква..
С риск да бъда досадна и заподозряна в дребнаво желание за опониране, възнамерявам да вметна, че не е точно да се твърди, че щастието като стремеж е изобретение на 20-ти век. Дори и непознаващи материята хора (какъвто е и моят случай) биха се усъмнили, че никога преди това не е имало представи за щастие, както и думи, които да ги изразяват. В старогръцката литература примерно се срещат поне три думи, които означават някакъв вид щастие - eudaimonia, eutyhia и olbos.
Dragomira Valtcheva
Има едно определение на Аристотел, според което щастието (eudaimonia) е ЦЕЛ, в стремежа си към която хората избират дадени неща и избягват други. Харесвам това определение, защото не полага щастието като някакво постигнато състояние, а именно като движение, стремеж.
Dragomira Valtcheva
Щастието като житейска ЦЕЛ и житейска ЦЕННОСТ, не като СЪСТОЯНИЕ се появава във втората половина на двайсти век. Като състояние го има не само при древните гърци, но и при древните млекопитаещи, а може би дори при по-съвременните амеби. Житейските ценности преди двете войни са били други.
Ivo Berov
В определението на Аристотел си е точно ЦЕЛ, но може би той не е достатъчно древен и достатъчно грък. Простете липсата ми на житейски опит отпреди двете войни.
Dragomira Valtcheva
E, имате житейски опит от четвърти век преди новата ера. Съжалявам, че се впуснах в допълнителни обяснения. Както всеки български разговор и този се обърна на себедоказване, себеизява и желание за превъзходство. Което е част от несполучливите опити за несполучливото българско щастие.
Ivo Berov
Напълно съм съгласна с последната ви мисъл. Желанието за превъзходство пречи на щастието (и в това отношение никой не е особено невинен). Общуването носи удоволствие само когато е на равни начала и никой от събеседниците не е в позиция на сила спрямо другия.
А иначе - аз просто исках да обогатя обсъждането с малко допълнителна информация. Не знам защо сте го схванали като желание за себеизява (в случай че мене имате предвид). Лично аз обичам да научавам нови неща и съжалявам, ако това не важи и за другите.
Освен това предполагам, че истинското превъзходство няма нужда от себеизява. Обикновено то е видимо, без да крещи и без да се натрапва.
Весели празници!
Dragomira Valtcheva
Ивчо Беров, да, щастието като цел се появи през втората половина на ХХ век, тъкмо когато се разбра, че най-важен е човекът като инвидид, а не религията/нацията/класата и т.н. И да, ценностите преди двете световни войни са били други - и затова доведоха до двете световни войни.
Щастието - каквото и точно да се разбира под това понятие - не може да бъде абсолютна ценност в живота. Немският философ Вилхелм Шмид (род. 1950), който има интересни книги за изкуството да се живее, пледира и за ценността да си нещастен, напр.:
„Всички говорят за щастието. Това дали е знак, че всички са щастливи? По-скоро е знак за обратното… Защото животът познава и нещастността. Не е непременно въпрос на свободно решение да си щастлив или не. Това не е и просто погрешно състояние, което може произволно да се коригира… Някой питал ли се е какво щеше да е днес състоянието на човечеството, ако в историята бяха преобладавали щастието и задоволството? Ако това е предназначението на човека, още щяхме да седим по дърветата… Фиксацията върху щастието в последно време доведе до това да изгубим от очи ценността на нещастността. Нещастността прави хората креативни… Защо толкова рядко големите идеи и творби са дело на хора, които вече имат всичко? Не щастливите и доволните правят Френската революция. Бетховен също не бива да си го представяме като щастлив човек…Най-разпространената форма на нещастността е депресията…старата дума за това е „меланхолия”. Меланхолиците размишляват за всичко, затова сред тях има открай време толкова философи и артисти…”
Грънчаров, защо не сложиш една бележка и не кажеш на хората, че половината от коментарите тук са copy/paste от facebook профила на Иво Беров към дискусията започната от него. Даже някой който е писал тук се обръща към г-н Беров без да знае, че той няма как да му отговори... Много творчески подход имаш или гониш бройка:)
гони бройка..печата вестник..мисли че е велик философ
грънчо може да се се мисли за велик философ или за голяма работа ама ние няма да допуснем това да се случи ще го съсипем от подигравки докато не го натикаме в калта..... не може някой да е нещо повече от нас откъде накъде?
Публикуване на коментар