Гледам и слушам Васил Найденов, певецът, говори по една телевизия, човекът с право се възмущава: имало по телевизиите някакви си "квоти" за чужда и българска музика, имало телевизии, в които, представяте ли си, българска музика било прието да не се излъчва изобщо (!), а ако се излъчвала, предполага се, ще е чалгарийка, а не сериозна, стойностна музика, и т.н. Говори тия неща Васил Найденов, обидно му е, щото човекът иска едно толкова естествено за музиканта нещо: музиката му да може да стигне до слушателя, до потребителя, до младите слушатели и потребители най-вече, щото ще дойде момент, в който младите изобщо няма да знаят кой е Васил Найденов, коя е (да допуснем) даже и Лили Иванова, а може и да дошъл този момент вече.
Стоя, слушам скръбния разказ на Васил Найденов, който, човекът, цял живот се е занимавал с музика, и при това е талантлив, и при това е истинска звезда, ала ето че има същите тия проблеми, които имам и аз, но като автор, като пишещ човек, като писател; и на мен болката ми е тази, все същата: книжарите не щат да разпространяват книги на български автори, щото били "непазарни", щото си били нямали "търсене", особено пък книги като моите, философски, психологически, сериозни книги, те най-вече били си "нямали" читатели, значи, нямали си били читатели, а как да имат, като книгите ми даже не стигат до евентуалните бъдещи читатели, щото не стигат до книжарниците?! И ето, и аз, и В.Найденов, си имаме едно толкова простичко желание: да не бъдем дискриминирани в собствената си страна, да имаме възможността нашият културен "продукт" да си намери своите "потребители", т.е. да не бъдем подлагани на такава една немилостива пазарна цензура, толкова ли много искаме?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар