Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
вторник, 9 април 2013 г.
Двете велики дами Кралица Елизабет II и Маргарет Тачър: Величието на Британия
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Величието на Британия е минало, тя вече е само куха шушулка и това е най-вече „заслуга” на смятания за голям политик Чърчил, който (отчасти под натиска на Рузвелт) се отказа от империята след 1945. Друг въпрос е дали империите са нещо хубаво и желателно. Нещо повече – Обединеното кралство е на път да се редуцира до Лондон и околности, респ. „Малобритания” след евентуалното отделяне на Шотландия.
Традициите са хубаво нещо, но монархията в 21-и век е нещо до голяма степен ананхронично. Оставям настрана постоянните скандали, съпътстващи английския кралски двор. Във всеки случай аз не бих искал Елизабет Втора за тъща – хаха. Между другото да погледнем за сравнение българския монарх, който успя да дискредитира окончателно и безвъзвратно себе си, династията и монархията.
Иначе никой не отрича културните и научни постижения на англосаксонците. От тях все още има какво да се научи. Конкретно в областта на философията континенталните философи например биха могли да научат от британския емпиризъм повече сдържаност при отвлечените метафизични спекулации и повече здрав разум.
Миньорите, левите и т.н. в Англия съвсем официално и неприкрито празнуват кончината на Маги Татчър. Представям си какъв вой щеше да вдигне, ако в някоя посткомунистическа страна се беше случило подобно нещо – щеше да има обвинения в простотия, примитивизъм, варварство и какво ли не още. Но понеже това се случва във „велика”, „цивилизована Британия”, се отминава с мълчание. Иначе това е съдбата на политиците в демократичните страни – за разлика от тоталитарните и авторитарните вождове те не може да са всеобщи любимци, а винаги ще имат отрицатели и опоненти.
Впрочем най-задлъжнелите развити страни на света са Япония и Англия. Интересно защо страни като България трябва да спазват стриктна финансова дисциплина, след като развитите страни си позволяват да печатат пари неограничено и да задлъжняват на поразия. Япония например прави 10% бюджетни дефицити. С такива дефицити България за няколко години би достигнала средноевропейски доходи.
Но, разбира се, Япония и Англия ще свършат много зле, това е само въпрос на време.
Реформите, наложени на България 1997-2001 от международните финансови институции, бяха безпрецедентно жестоки. Сегашните уж страшни мерки за икономии и реформи в еврозоната не могат да се мерят с тях. С България нямаше никакви компромиси и никаква милост. Разбира се, реформите бяха правилни и необходими, но можеше да се омекотят и поразтегнат във времето. В крайна сметка това бяха една от главните причини за падането на реформаторското правителство на Иван Костов.
На вниманието на Грънчаров - дребен манипулатор от началото на 21 в., изрекъл хиляди лъжи по време на грузинската авантюра през август 2008:
"Грузия призна своята вина за войната с Русия Грузинският премиер Бидзина Иванишвили призна, че действията на грузинските власти по време на конфликта с Русия през август 2008 г. са били неадекватни, съобщиха медиите в двете страни. "Смятам, че нашата бивша власт начело с президента Саакашвили е постъпила неадекватно, след като започна военните действия, преди още Русия да беше пресякла границата", заяви Иванишвили. Според него войната е могла да бъде избегната с помощта на международни наблюдатели, да се евакуират жителите на пограничните села и да се въведат войскови поделения. Освен това премиерът смята, че е целесъобразно да се разпита президентът Михаил Саакашвили, тъй като тази война все още е "забулен в мъгла". "Ние имаме голямо желание да регулираме отношенията с Русия, има много прости механизми за това", заявява Бидзина Иванишвили. В Кремъл петдневната война с Грузия се определя като "принуждаване към мир". След като Русия призна независимостта на отцепилите се области Южна Осетия и Абхазия, Тбилиси скъса дипломатическите отношения с Москва."
Грънчаров, този текст го предай нататък - на твоя идеен наставник Инджев. Бих го направил сам, но той доста страхливо е спрял моя достъп до блога си.
3 коментара:
Величието на Британия е минало, тя вече е само куха шушулка и това е най-вече „заслуга” на смятания за голям политик Чърчил, който (отчасти под натиска на Рузвелт) се отказа от империята след 1945. Друг въпрос е дали империите са нещо хубаво и желателно. Нещо повече – Обединеното кралство е на път да се редуцира до Лондон и околности, респ. „Малобритания” след евентуалното отделяне на Шотландия.
Традициите са хубаво нещо, но монархията в 21-и век е нещо до голяма степен ананхронично. Оставям настрана постоянните скандали, съпътстващи английския кралски двор. Във всеки случай аз не бих искал Елизабет Втора за тъща – хаха. Между другото да погледнем за сравнение българския монарх, който успя да дискредитира окончателно и безвъзвратно себе си, династията и монархията.
Иначе никой не отрича културните и научни постижения на англосаксонците. От тях все още има какво да се научи. Конкретно в областта на философията континенталните философи например биха могли да научат от британския емпиризъм повече сдържаност при отвлечените метафизични спекулации и повече здрав разум.
Миньорите, левите и т.н. в Англия съвсем официално и неприкрито празнуват кончината на Маги Татчър. Представям си какъв вой щеше да вдигне, ако в някоя посткомунистическа страна се беше случило подобно нещо – щеше да има обвинения в простотия, примитивизъм, варварство и какво ли не още. Но понеже това се случва във „велика”, „цивилизована Британия”, се отминава с мълчание. Иначе това е съдбата на политиците в демократичните страни – за разлика от тоталитарните и авторитарните вождове те не може да са всеобщи любимци, а винаги ще имат отрицатели и опоненти.
Впрочем най-задлъжнелите развити страни на света са Япония и Англия. Интересно защо страни като България трябва да спазват стриктна финансова дисциплина, след като развитите страни си позволяват да печатат пари неограничено и да задлъжняват на поразия. Япония например прави 10% бюджетни дефицити. С такива дефицити България за няколко години би достигнала средноевропейски доходи.
Но, разбира се, Япония и Англия ще свършат много зле, това е само въпрос на време.
Реформите, наложени на България 1997-2001 от международните финансови институции, бяха безпрецедентно жестоки. Сегашните уж страшни мерки за икономии и реформи в еврозоната не могат да се мерят с тях. С България нямаше никакви компромиси и никаква милост. Разбира се, реформите бяха правилни и необходими, но можеше да се омекотят и поразтегнат във времето. В крайна сметка това бяха една от главните причини за падането на реформаторското правителство на Иван Костов.
На вниманието на Грънчаров - дребен манипулатор от началото на 21 в., изрекъл хиляди лъжи по време на грузинската авантюра през август 2008:
"Грузия призна своята вина за войната с Русия
Грузинският премиер Бидзина Иванишвили призна, че действията на грузинските власти по време на конфликта с Русия през август 2008 г. са били неадекватни, съобщиха медиите в двете страни. "Смятам, че нашата бивша власт начело с президента Саакашвили е постъпила неадекватно, след като започна военните действия, преди още Русия да беше пресякла границата", заяви Иванишвили. Според него войната е могла да бъде избегната с помощта на международни наблюдатели, да се евакуират жителите на пограничните села и да се въведат войскови поделения. Освен това премиерът смята, че е целесъобразно да се разпита президентът Михаил Саакашвили, тъй като тази война все още е "забулен в мъгла". "Ние имаме голямо желание да регулираме отношенията с Русия, има много прости механизми за това", заявява Бидзина Иванишвили. В Кремъл петдневната война с Грузия се определя като "принуждаване към мир". След като Русия призна независимостта на отцепилите се области Южна Осетия и Абхазия, Тбилиси скъса дипломатическите отношения с Москва."
Грънчаров, този текст го предай нататък - на твоя идеен наставник Инджев. Бих го направил сам, но той доста страхливо е спрял моя достъп до блога си.
Публикуване на коментар