Защо не трябва да се срамуваме, че сме били част от Османската империя?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Време е да се връщаме към историческата си държавна традиция, именно монархията: за някои от неотстранимите дефекти на републиката

Младият Княз Борис Сакскобурготски в момента е престолонаследник на българската корона, а Симеон Втори заради многото грешки и предателства, които извърши, възприемайки неподобаващата за титлата му партийна и политическа роля, е крайно време да абдикира.

Във връзка с вчерашната суетня на жадни за власт на безскрупулни политически спекуланти около Президентството - виж: Кирил Ананиев, Ради Найденов и Екатерина Михайлова при Радев, реди се кабинет (снимки)) - се сетих да предложа тук откъс от моята книга със заглавие УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, в който описвам неотстранимите дефекти на републиката, а те в нашите условия неизбежно водят до фатални последици. Ето какво съм писал за тия неща през далечната 1993-4 година, а самата книга беше отпечатана за първи път през 2000-та година:

... Републиката (Левски през миналия век е употребявал думата като синоним на демокрация, не като държавна форма!) се отличава от монархията по това, че държавният глава е периодично избиран (пряко или непряко от народа) докато пък монархът е избиран от народа непрекъснато. Президентът губи доверието на избирателите си обикновено за един-два мандата (през които обаче властта му е гарантирана, независимо от промененото становище на нацията!), докато монархът може да го загуби всеки ден, и затова е длъжен да го пази като нещо най-скъпо. За "висшия чиновнически пост" в републиката се състезават партийно подкрепени кандидати, и то лица, които (за да достигнат до положението все по-ясно пред очите им да се… "замержелее" възможността да стават "олицетворение на нацията"!) е трябвало да направят толкова много сделки със своята съвест, че в края на краищата са загубили правото да се ползват с особено уважение. Политикът, който за себе си уверено твърди (преди кандидатурата му да е подкрепена от неговата партия) че ще става… президент, е не нещо друго, а отново… "психиатричен феномен": за да е сигурен в това, то това означава, че е направил толкова много сделки с влиятелните лица в неговата партия, че вече просто не заслужава никакво доверие – заради "разиграването" на "политически покер" по повод на самата държава. (Общо взето в партиите политиците се учат на това да бъдат велики интриганти!)

Когато такъв заеме най-висшия пост, предмет на потайните им мечти, те са така обременени с дефектите на доскорошното си партийно битие, че никой не трябва да вярва в способността им магически да се преобразяват (вероятно за една нощ!) в… "надпартийни обединители на нацията". Поради всичкото това президентите на републиката обикновено са неподготвени за беззаветно служене на държавата и нацията, поради което се обкръжават със "съветници" и "експерти" (за които никой избирател не е гласувал, но които обикновено имат решаващо влияние върху решенията на президента, при това отново… партийно обусловени!) и това е предпоставка за безкрайно много игри със съдбата на народа. Така "предимството" на републиката (избираемостта на президента!) се превръща в своята пряка противоположност, в непоправим недостатък: случайни и нелегитимни лица започват да влияят върху решенията на държавния глава, което в никакъв случай не бива да бъде допускано (а интересът на нацията и държавата става нещо, за което никой не мисли!). На всичкото отгоре семейството на президента, неговия род, приятелите му, ония, на които държавният глава е безкрайно задължен за услуги в доскорошното му битие на "амбициозен политик", партийните му "другари" и пр. се превръщат мигом в жадна за облаги "свита", която бърза да задоволи ламтежите си докато президентът е на власт (знае се, че той е президент "до време", а това време трябва да се… "оползотвори"!). Когато мандатът на президента е изтекъл (тук отново, видяхме, действа принципа "а след мен и потоп…"!), на мястото на тази вече позаситила се "свита" идва нова гладна компания от обкръжението на новия "избраник на случая", която също така лакомо се намества на "държавната трапеза", считайки се за длъжна да се възползва от "късмета" на своя човек – докато е… нейното време.

По този начин републиката – това историята прекрасно е потвърдила, а действителността всекидневно препотвърждава! – носи в себе си неотстраними дефекти , тя развращава "политическата класа", която не вижда предел във властническите си домогвания, във възможностите си за безразделна хегемония в държавата, за своеволия, които могат да съсипят живота на нацията – ако не са спирачките на демократичната традиция и култура (но в някои страни – като нашата – такива липсват!). Оказва се, че републиката по начало е морално дискредитирана, тя зависи от чисто субективни основания в много по-голяма степен от монархията, възможностите за произвол и злоупотреба са безкрайно много, а отделните изключения (напр. ген. Де Гол, отличаващ се с високо национално съзнание почти като… монарх, и… кой друг?!) само потвърждават верността на тази констатация.

Републиката бива президентска и парламентарна, и е спорно само това коя от двете е по-лоша от другата. Президентска република е тази, в която президентът има значителна власт (главно като шеф на правителството наред с министър-председателя), тя концентрира прекалено много власт в ръцете на случайни "щастливци на… случая" с всичките рискове от това (добрите демагози обикновено са най-лошите управници!). Парламентарната република пък предава прекалено много власт в ръцете на "многоглавата ламя" (партийно определена) на парламента, това нарушава принципа на разделение на властите (той само формално се запазва!), стъпква другия принцип на единството (президентът е само позьор!), а най-вече оставя държавата на произвола на мнозинството, на управляващата партия. (Ако пък и президентът е "нейн", както е обикновено, то тогава злоупотребите са всекидневие, а опозицията смирено чака своя час, когато и тя ще започне да прави същото!). Властта бива подхвърляна от мнозинство на мнозинство, всички си позволяват гръмогласно да говорят от "името на народа", партийните сметки стават водещото в държавата, а изборите се превръщат в подигравка на политиците с избирателите: свободата е изправена пред сериозно изпитание особено в страните без демократична традиция и култура (като нашата). Ето че след като е спорно коя от двете форми на републиката е по-лоша, в коя "най-добре" изпъкват несъвършенствата на демокрацията, то България категорично избра все пак по-лошата – парламентарната република – тъй като комунистите през 1991 г. ни подариха конституция, която е изгодна единствено на техния произвол със съдбата на нацията. Впрочем, всичко това стана на фона на нерешен конституционен въпрос (Търновската конституция, според която България е конституционна монархия, е незаконно елиминирана от същите тези комунисти през 1946 г., чрез нелегитимен "референдум" и чрез безброй фалшификации на народния вот, при това в условията на чужда окупация на страната!) и при положение, че законният владетел на страната, Цар Симеон ІІ, е жив и здрав. (Текстът е писан през далечната 1993-4 година. В момента смятам, че Симеон Втори отдавна трябваше да е абдикирал в полза на наследника, в момента това е синът на починалия бивш престолонаследник княз Кардам, а именно княз Борис Сакскобургготски, който през 2016 г. навърши 18 години. Историята явно е решила той да бъде следващият български цар под името Борис IV. Бел. моя, А.Г.)

Парламентът е носител на законодателната власт, правителството – на изпълнителната, а съдът – на съдебната, която чрез институцията на Конституционния съд и по начало е над другите две. Така "разкъсани" и разграничени, трите власти все пак трябва да бъдат примирявани в единството на висшата държавна власт. Затова държавният глава е институцията, която трябва да хармонизира трите власти и да им придава потребната цялост, единството на държавата като "стожер" на живота на нацията. Доколко с това може да се справи президентът като институция на републиканския режим съобразно с казаното всеки вече може да реши и прецени: вместо единство президентите (особено в страни като нашата!) непрекъснато внасят раздор в тялото и душата на нацията. (Да си спомним П. Младенов с неговата фраза "нека танковете тогава да дойдат!", човекът от село Веселиново Ж. Желев като подставено лице на "партията-кърмилница", който получаваше овации главно от тия, които бяха гласували срещу него, т.е. грубо излъга избирателите си и така доказа подставеността си, П. Стоянов със смешните си "абсолютистки мераци" и с непосилната за неговите възможности като личност роля да бъде символ на цяла една нация, поради което той си остава най-обикновен позьор и т.н. – бъдещето ни под тази форма на държавата е непредвидимо или пък направо жалко (Ж. Ганчев-Петрушев).

Въпросите тук са много, нека да се ограничим с казаното, което, надявам се, ще предизвика по-задълбочени размисли у читателя, който не робува на предразсъдъци, а се стреми да мисли със своя ум. Обърнах внимание на онова, което старателно се заобикаля от "прислужващата политология", която не знае друг интерес от верността спрямо ония, които плащат или пък скоро ще дойдат на власт. Посочените зависимости действат различно в държавите с различна политическа и държавна традиция, в страните с различно ниво на демократична култура на гражданите и на самите политици. Но принципните дефекти и съответно предимства не могат да бъдат подминавани безкрайно, а при кризисни ситуации могат да изпъкнат и в най-развитите демокрации. Няма държавна форма, която да е "най-добра" за всички до един народи, но онова, което е добро за някои, може да бъде добро и за други; лошото пък за едни може да стане безкрайно по-лошо за други. Водещото и тук не са "изобретенията" и "разсъдливото премерване" на "минусите и плюсовете", а е единствено националната традиция, приемствеността и историческия път, които отдавна са се произнесли за това какво трябва да бъде. Затова и отклоненията от този исторически път на традиционната приемственост поради фатални обстоятелства, довели до ужасно объркване и забравяне на своите корени, непременно трябва да се преодоляват: за да спрат бедите на народите, които са изневерили на своето национално битие. За това, че духът на България отдавна ни зове да се върнем при корените на автентичната си държавност – конституционната монархия, коронованата демокрация! – но благодарение на единодушните старания на политиците този повик не се чува или е приглушен, ще стане дума отново на съответното място. Уверен съм, че краят на произволите с българската държавност иде, този край е неминуем, непредотвратим, тук напразни са всички старания. Всъщност в недрата на народната душа този избор отдавна е направен, което означава, че "формалното признание" е въпрос на време; часът на така чаканото тържество на народната воля неизбежно ще дойде…

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Малко са хората, които смеят да се изправят срещу съюза между властта на главния прокурор и властта на пеевската пропагандна машина, този "съюз на меча и ралото"

Из: Правителството показа, че не иска да се бори с корупцията

Министърът на правосъдието в оставка Христо Иванов пред "Капитал"

... А как се излиза от тази ситуация?

Вижте, изходът технологично съвсем не е сложен и в момента в парламента има предложения за изменение, които са внесени от Инициатива "Правосъдие за всеки". Те могат да станат база за един втори кръг от конституционни реформи.


В крайна сметка един от позитивите от това, което се случи, е, че прокуратурата беше посочена като проблем. Мислите ли, че има шанс да се отиде по-далеч?

Да, когато взех решението, нелеко впрочем, да поема функциите на министър в редовното правителство, си поставих две цели – едната беше да разделим ВСС.

Втората - да пристъпим към някаква реформа на прокуратурата или поне, колкото се може, този проблем да го изведем като централен. В този смисъл за себе си, моята програма минимум с всички уговорки и недостатъци, мисля, че съм я изпълнил.
 Парламентът прие в сряда възможност да изслушва главният прокурор и по теми, различни от годишните му доклади. Забележете обаче как беше окастрено предложението в парламента, който сам се отказа от възможността да е в активна позиция и да изисква тези доклади. При приетата формулировка изглежда, че тези изслушвания ще се случват само тогава, когато главният прокурор сам поиска това. Например своето становище за промените в климата или поредното изброяване кои медии харесва. При цялото това ходене на пръсти около темата за статута и ролята на главния прокурор аз нямам особено съмнения, че поне що се отнася до настоящия парламент, това ще остане едно спящо правомощие.

Откъде идва властта на прокуратурата и на главния прокурор? Какво ѝ дава силата да бъде основният фактор в случая в съдебната реформа?

Две обстоятелства – едното е напълно безконтролната преценка за това дали да стартира наказателно преследване или не. Това е сериозен инструмент на натиск и на поставяне под влияние.

На второ място, българският политически елит се е рекрутирал около една култура на вътрешна всепозволеност. За съжаление като субкултурен феномен критична маса от представителите на българския елит се стремят да бъдат там заради това усещане, че законите не важат за теб. Просто знаеш, че имаш възможност да водиш този лек живот на тази специфична фронтера, в която законите не важат. По аналогия с Дивия запад или границата между Руската империя и Сибир и Причерноморските степи, където всичко е позволено.
 Начин на живот, който по естеството си те поставя, ако не в конкретна, то поне в много вероятна зависимост от прокуратурата. Защото я има тази много силна фигура на главния прокурор, която може да ти създаде много неприятности, ако реши.
 Истината е, че цялото демократично устройство и еволюция винаги е изхождало от един неособено голям оптимизъм за човешката природа, който винаги е казвал, че човек, оставен насаме с безконтролна власт, много лесно се превръща в проблем. И затова винаги, не просто от епохата на съвременната демокрация, но от най-ранните демократични устройства, е имало някакви противовеси и задръжки. Дори римският император винаги е носил със себе си една торбичка пръст, която да му напомня, че най-малкото смъртта е ограничението. Мисля че поне това на главните прокурори в България не би им се отразило зле. Да въведат подобна регалия.

А влиянието във ВСС?


Докато човек не види ефекта от присъствието на главния прокурор на живо, никога не би могъл да си представи за какво става дума. Та отделни членове на ВСС се притесняват да прекъснат главния прокурор, когато той реши да вземе думата. Честно казано, на моменти става унизителна тази наистина централноазиатска липса на колегиалност, на равенство в този уж колегиален орган, на свобода да се изкаже мнението. На елементарна демократичност.

В началото на дебата около разделянето на ВСС и ролята на главния прокурор всъщност един от малкото хора, които понечиха да коментират темата, беше бившият главен прокурор Борис Велчев. Който каза нещо, което е въпрос на common sense – ама какво пречи и сега ВСС да контролира главния прокурор. Много добър въпрос.

Аз не съм присъствал на ситуация, в която на главния прокурор да се задават някакви въпроси, свързани с работата на прокуратурата като институция, на които той да отговори и от това да следва някакъв смислен процес на формиране на политики и отчетност. Напротив, единствените случаи, в които някой се е осмелявал да му постави някакви въпроси, са водили до едно настръхване и едно агресивно демонстриране, че той не може да бъде питан.

Съвсем наскоро, когато му беше поставен въпросът защо предварително определя изхода от делото "Червей", той произведе знаменитата фраза "Ще говоря каквото си искам". Явно е налице различно разбиране за това какво означава да си част от институционалния ред на една демократична, да не кажем европейска, държава.

Този страх виждаше ли се в изпълнителната власт?

Бих се въздържал от конкретни примери. Но целият начин, по който протече дебатът около конституционните промени, престараващото обслужване от пеевските пропагандни издания, които не виждам основание да наричаме медии, показа една феноменална степен на единство на интересите. А това в България значи само едно - властова общност. Това е феномен на общо разпределение на властовите порции. Това за мен е достатъчен пример.

Не са много хората в държавното управление, които искат да се изправят срещу съюза между властта на държавното обвинение и властта на пеевската пропагандна машина, този "съюз на меча и ралото". Това е доста очевидно.

До какво води този порочен модел?

Не е трудно за всеки наблюдател на съдебната система да си спомни за десетки дела с висок обществен интерес. Една твърде голяма част от тях завършиха с едни тихи неуспехи, след като започваха с гръмки предсказания за триумф. Никога не видяхме за прокурорите, които са работели по тези дела, да има някакви последици. За когото и да било. Не казвам, че някой трябва да бъде наказан. Не искаме ситуация, в която прокурорите се боят да започнат работа по някаква материя, без да имат 100% гарантирана сигурност.

Но една функционираща прокуратура и един работещ ВСС най-малкото, което могат да правят, е да направят разлика между добросъвестни усилия и в случаите, когато има очевидна халтура. И не просто халтура, а злоупотреба.

Самият главен прокурор не много назад във времето каза, че в прокуратурата работят много некадърници. Ако някой друг го беше казал, щеше да се превърне не във война, а в армагедон. Но и от това нищо не последва. За тези некадърници не виждаме последователно усилие първо тази оценка ангро да се превърне в атестация на конкретни хора, която да измерва техните дефицити, от което да следват мерки – обучение, пренасочване към друга работа и накрая разделяне с тези, които не стават. За мен това е най-сериозният индикатор за това, че три години след началото на мандата на този главен прокурор за реформа на прокуратурата не може да се говори...

... 

Проблемите са ясни, решенията са горе-долу ясни, стигаме отново до липсата на воля. Получава се порочен кръг – политиците трябва да реформират съдебната система, но са зависими по една или друга причина от нея или част от нея и съответно не могат да съберат достатъчно воля, за да направят нещо. Как излизаме от тази ситуация?



Има един-единствен лек и това е общественият натиск. И е много важно хората, които вътре, на терен в съдебната власт, се борят, да получават обществена подкрепа. Аз си тръгвам, но има хора, които остават – малцинството във ВСС и в съда.

И ако обществото си позволява мълчаливо да не забелязва как те са мачкани и унижавани от пеевската пропагандна машина и мнозинството във ВСС, това ще бъде едно чудовищно прахосничество на шанс.

С подкрепата за тези хора и техните усилия можем да обърнем тенденцията. Това е процесът. Обществото трябва да разпознае онези, които от негово име се борят за някаква промяна, и да не ги оставя в тази самота, в която те могат да бъдат отстреляни.

На цялата тази глутница сега ѝ замириса на кръв. И моят апел наистина, към българските граждани и към активните от тях – ние трябва да намерим начин да дадем подкрепа на тези хора, които се борят за нас. С всичките им ограничения, с факта, че това не са нито супермени, нито супергерои, това са едни просто почтени хора, чиято почтеност ги кара всеки ден да опитват отново при всичките си ограничения. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Огнян Минчев: "За авторитарно управление у нас не може да се говори - независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната"

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни - особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото - и непоносимо несправедливо обществено неравенство - това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Директорка уволни несговорчив учител за да осигури хубави оценки на приближени ученици в края на учебната година!

По събитията от последните дни, свързани с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив по изцяло смехотворни мотиви публикувах доста текстове, като се почне от Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова, по които много хора се изказаха, споделиха своето възприятие, изразиха позицията си. Сред мислите, изразени в тия коментари, има и доста интересни и важни моменти, дори факти, разноречиви, но точно затова са и така показателни; с оглед да запазя този "матр`ьял" решавам да го оформя в диалогична (дискусионна) форма и да публикувам всичко на по-добро място; ето първата такава публикация, съдържаща коментарите под означения по-горе постинг; скоро ще оформя и коментарите под останалите публикации, тъй като съдържат неоценимо богат психологически и нравствен смисъл: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Заявление до Инспекция по труда с въпрос за това как директорката на ПГЕЕ-Пловдив все пак е успяла да заобиколи закона

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Открито писмо до д-р К.Тренчев и до проф. А.Клисарова, свързано с някои нетърпими абсурди и ексцесии в сферата на родното ни образование

Тази сутрин решавам да пренебрегна всичките си други задачи и да напиша едно дългоотлагано писмо - до ръководството и до контролната комисия на синдиката, в който членувам от 1990 г., именно КТ ПОДКРЕПА. Става дума за един превъзходен казус, по който ми е твърде интересна реакцията на синдиката - щото като изследовател не само на човешката психология, но и на социалните отношения у нас силно ме вълнува да разбера докъде се е стигнало в загубата на самия смисъл от съществуването на тия структури; та понеже съм любопитен да разбера степента на пълно отчуждение и безразличие на въпросните ръководства и лидери към интересите на тия, които те уж следва да защищават, ми се ще да направя нужното да си попълня представите с най-нови факти. В тази връзка решавам да напиша следното открито писмо:

До д-р Константин Тренчев, Президент на КТ "Подкрепа"

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

До г-н Иван Порашки, Председател на Контролната комисия на КТ "Подкрепа"

КОПИЕ: До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

КОПИЕ: До г-н Цило Нейчев, Председател на РСО на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, член на КТ "Подкрепа" от 1990 г.

Уважаеми г-н Президент Тренчев,

Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми г-н Порашки,

Уважаема госпожо Министър, изпращам Ви копие от нижеследующото писмо, написано до д-р Тренчев, за да сте информирана за него - тъй като проблемите, изложени в това писмо, касаят тъкмо ръководената от Вас сфера. Иначе в други свои открити писма, доклади и жалби аз съм информирал институцията за случващото се, сега обаче ми се налага да информирам по-специално ръководството на синдиката, в който членувам; да, но в един момент разбрах, че проблемът не е чисто синдикален, той е и административен, нещата са свързани, ето защо реших да изпратя копие от жалбата си и до Вас. Надеждата ми е че, че Министерството може много да направи за решаването на проблемите, визирани в писмото, дори и да влезе в сътрудничество със синдиката, щото без единодействие нещата едва ли ще могат да бъдат помръднати от мъртвата точка. От този момент нататък ще се обръщам само към д-р Тренчев и останалите ръководни фактори от синдиката, към които е адресирана тази жалба. Моля да ме извините за което, но спецификата на този документ изисква това. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Обръщение към цялата училищна общност с искане за оставка на директорката на ПГЕЕ-Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

Отворено писмо от гражданина Парпулов до Президента на Републиката

До Президента на Република България, София

Уважаеми г-н Президент,

Не зная дали ще прочетете това, но силно се надявам. Аз съм един обикновен български гражданин и съм щастлив, че тъкмо в този съдбоносен за Родината ни момент Вие сте на този висок и отговорен пост! Искам да знаете, че освен младите хора, които искат коренна промяна в морала на политиците и отстраняване на корумпираните политически партии от управлението на страната ни, и ние, хората от „старото поколение”, одобряваме безрезервно както Вашето обръщение към нацията, така и останалите Ви действия за предизвикване на широк и обстоен диалог за радикална промяна не само в изборните правила, но и в съдебната система. Без ефективна и правова съдебна система страната ни остава в ръцете на Мафията, която е завзела държавни структури, съд и прокуратура!

Един ден поколенията ще Ви поставят наравно с великите държавници от ранга на Джеферсън, Масарик, Хавел, а децата Ви ще се гордеят с Вас!

Правете това, което смятате за нужно и правилно и дано Бог да Ви пази и Ви дава сили за благородното дело, с което сте се захванали!

Вие сте последната ни надежда за нещо по-добро!

Гр. Пловдив, 12 юли 2013 г.

Радомир Парпулов, електроинженер, на 73 години

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

Из странното житие-битие на един български философ

Тази вечер ми се наложи да напиша следното писмо до един мой приятел и състудент, който работи в Института по философски изследвания към БАН (сега официалното наименование на тази институция е друго, даже не знам как е точно). Публикувам това писмо в блога си защото той е мой дневник - и защото в това писмо поставям важен по моето възприятие въпрос, касаещ бъдещето на сп. ИДЕИ; ето:

Здравей, Стефане, скъпи приятелю!

Много ми се искаше да дойда на научната конференция утре, за която така любезно ме покани, даже и доклад си подготвих, ала, за жалост, причината да не мога да дойда е крайно глупава и грозна: финансова е, просто нямам пари за пътуването! Понеже съм от много време болнични, а от социалните служби не ми плащат (или плащат със огромно закъснение болничните), съм закъсал яката с парите и ето, за утре, нямам възможността да намеря пари за билет за влака, представяш ли си? Срамота е за човек като мен, на моите години, да стига до това положение, но ето, за жалост, дотук стигнах; срам ме е, но какво да правя?! А така ми се искаше да участвам в конференцията за религията, която ти организираш, и която е така интересна и толкова нужна за общество като нашето. Догодина, живот и здраве да е, ще дойда непременно, но тази година, за жалост и за мой срам не мога да дойда, и то по една такава глупава причина: съвсем съм фалирал в парично отношение.

Стефане, имам един сериозен разговор с теб, касае сп. ИДЕИ. Ето вкратце проблема, по който само ти можеш да ме ориентираш.

С украински философи, от техния философски институт към тяхната академия на науките (те се свързаха с мен, попаднали на блога ми, представяш ли си?!) установихме добри отношения и решихме да издаваме международно многоезично приложение към философското списание ИДЕИ. Даже сме напреднали в преговорите, подписахме договор и пр., но ето, възниква проблемът: списанието е към моя Център за развитие на личността HUMANUS, но това е частна неакадемична институция, те обаче са солидна научна организация, за да се институционализира приложението към списанието, би следвало да бъде прикрепено към някоя научна организация у нас.

И ето, сетих се за теб, ти можеш да ме ориентираш: как би погледнало научното учреждение, в което работиш, именно Философският институт към БАН ако съвсем официално се обърнем към него с предложение да регистрираме това международно многоезично приложение на списанието към него? Или пък да бъде съвместен проект на българския и украинския философски институти? Много те моля да сондираш мнения по този въпрос и да ми кажеш каква е реакцията, има ли шанс такава една идея да получи някакво бъдеще, някаква реализация? Много те моля да ме информираш какво е положението по този въпрос.

Това е засега. Наистина много съжалявам, че утре няма да бъда на конференцията. А така ми се искаше да дойда. Както и да е. Нелепа е причината да не дойда, но за сметка на това е истинска. Лоша работа. Абсурдна работа. Но това е положението.

Със сърдечен приятелски поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Било е време, в което България е била държава с бляскави истински държавници, не като сегашните ни мижитурки

Велик момент от най-славните дни на Третото Българско Царство. Министърът на войната ген. Теодоси Даскалов приветства Царското семейство, Княз Кирил, Княгиня Евдокия и свитата им. Горе пред входа, по традиция, целият Министерски съвет строен - очаква да посрещне Монарха. А отстрани - целият генералитет и висшето офицерство отдават чест на Царя.

И тази фотография трябва да е от 22 май 1938 г. - преди откриването на сесията на ХХІV-то ОбнС. (Evgeni Paunov)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Ето го новият "нравствен" символ на българския мутро-Парламент

Из От мутрьошката изскочи неваляшка, Автор ИВО ИНДЖЕВ

... Българските медии имат шанса да изкупят донякъде вината си за това, че с действията и бездействието си допринесоха през годините за това днес да се намираме в срамната ситуация на точно такъв състав на народно представителство. За целта просто трябва по-често да показват Делян Пеевски - особено в акция, когато крещи (каквото и да било). Това е начин да изтрезнеят всички, които си мислят, че са гласували за нормално управление.

(Иво Инджев)

ЗАБЕЛЕЖКА: Заслужава си да се прочете цялата статия. Заглавието обаче на тази публикация изобретих аз, А.Г. Ето и мнението на един коментатор: "Делян Пеевски олицетворява създадените от политическо-олигархичната мафия орки, чрез които задкулисието държи за гърлото българското общество." (SARDANAPAL). Моя милост се въздържа засега от повече коментари, щото казаното е предостатъчно...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Покана за разговор в навечерието на 24 май

Един мой бивш ученик ми изпрати две интересни според него клипчета и ме помоли да ги коментирам, да кажа становището си по идеите, които се съдържат в тях; ето ги самите клипчета, а по-долу скоро ще можете да чуете (или прочетете) и моя коментар, все още не съм решил в текст или слово да го направя; но докато реша това и докато подготвя коментара си, ще ми е интересно да прочета и вашите коментари по тия същите проблеми; все пак утре е 24 май, ден на просветата и културата, добре ще бъде да го отбележим подобаващо. Прочее, аз ако бях министър на образованието и младежта, щях с писмена заповед да задължа всички учители и ученици в республиката ни да слушат тия две клипчета до момента, до който не ги проумеят, разберат и възприемат като свое верую; ето сега и самите клипчета, наистина заслужават да се прослушат най-внимателно:

Кен Робинсън: Как да се измъкнем от долината на смъртта в образованието



Стийв Кейл: Един манифест на забавлението, за България и отвъд

Не трябва да си правим илюзии, че битката с всевластната образователна бюрокрация ще бъде лесна или кратка

Един мой съратник в борбата за промени в българското образование ми е писал тази нощ писмо, в което ме уведомява за актуалната ситуация около т.н. "Обществен съвет към МОМН", с когото някои хора свързваха известни илюзии за началото на промени в образователната сфера; ето откъси от неговото писмо, а пък по-долу можете да прочетете и моята кратичка реакция в тази връзка:

ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ Е УЗАКОНЕН КАТО КАЗИОНЕН!

Ангеле, приятелю, здравей, желая ти бързо оздравяване! Убеден съм, че текстът, които ти изпращам няма да предизвика допълнително напрежение, защото твоята позиция беше недвусмислена. Същият текст изпратих и на групата, която предложи на Мариана Банчева правилата за Консултативен съвет, но от нашите правила не е останало нищо.

"На сайта на МОМН е публикувана заповед и правила за Обществения съвет към МОМН. Марияна (Банчева), не е вярно, че временното правителство не може да направи повече!!! Можехте да зададете модела на гражданското общество, който да се следва от следващите правителства.

П., признавам ти: ти и Ангел от Пловдив бяхте прави, а аз все пак имах надежди. Публикуваната заповед и правила на обществения съвет показват, че той е 100% казионен. Защо му е на министъра да има разширен състав на тристранния съвет? За пореден път МОМН успешно налага заблудата за демократичност и наличие на гражданско общество в българското образование. Лъжа и измама!

Я., приятелю, кокво ще кажеш? Е, нека ни е!!!"

Р.

Здравей, Р.,

Благодаря ти за пожеланието за оздравяване! А що се отнася до битката с монополното положение на всевластната образователна министерска бюрокрация - не трябва да си правим илюзии, че тя ще бъде лека или кратка. Моята теза е: реформите трябва да започнат отдолу, трябва да търсим привържениците сред учителите и сред... учениците - и сами да почнем да правим най-спешните промени. Трябва да търсим съмишленици. Ако чакаме бюрокрацията да благоволи "да ни отпусне" някакви свободи, няма да дочакаме скоро тоя ден.

Бъди здрав, приятелю!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Апел към вразумяване и помиряване

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Двете велики дами Кралица Елизабет II и Маргарет Тачър: Величието на Британия

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Цар Борис III - портрет на владетеля в Националния исторически музей

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

Леле, мили наш Бате Боко, върни се, на кой ни оставяш, наш роден, скъп, незабравим бащице?!

Заварих на едно място ревящи и тръскащи се за бащицата си Боко наши смешно и дори, бих казал, трагично тъпи сънародници, съвсем осиротели без него - и ми се наложи да реагирам; ето какво написах там:

Леле, горко ни и тежко ни без Боко, нашият мил и грижовен бащица?! Леле, мили наш Бате Боко, върни се, на кой ни оставяш, бащице?! На комунистите ли?! То верно и ти си комунист де, ама си наш, народен, роден комунист, да го речем простолюден комунист, а ония се правят на някакви си там ентелегентни комунисти, уф, отврат! Тебе си обичаме обаче, бащице наш родной и добрий, молим ти се, не ни оставяй, на кой ни оставяш, бащице?!

Върни се бе, бате Боко, молим ти се?! Не ни оставяй на комунистите и на Доган, наш роден, простоват, ала скъп бащице! Леле-мале, ще ида да се напия от отчаяние! Вече си немаме бащица, какъв кошмар?! Кой ще се грижи тепер за нас?! Рев, да ревем, братя българи, за нашия роден и скъп бащица Боко, да идем да се тръшкаме пред Министерскио съвет, белким му се смили сърцето и белким ни възседне пак, а?!

Давайте, другари гербоваци, да не се предаваме така лесно, тая власт с кръв сме я земали, с кръв ще я дадем... пардон, обърках се, прощавайте... ОК, без кръв сме я земали пустата власт, ала с кръв ке я дадем, урааа!!! Вперьод!

Положението със свободата на медиите у нас е плачевно, сиреч, свободата на словото отдавна е отишла по дяволите

Оливие Базил, брюкселско бюро на "Репортери без граница": Ситуацията с българските медии е бедствена "Ако проговоря, си затварям пазара", ми казват ваши журналисти, на които имам доверие", споделя експертът наблюденията си

Директорът на брюкселския клон на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил определи ситуацията с българските медии като "бедствена". Той говори пред БНР по повод на новия годишен доклад на международната неправителствена организация "Репортери без граница", според който България е слязла с още седем позиции надолу в класацията по медийна свобода и е заела 80-о място от близо 180 държави. Страната ни е на последно място в Европа по този показател и по скорост на сриване надолу си съперничи с Гърция и Унгария, които обаче са преди нас в класацията

В интервю за БНР Базил, който следи от години ситуацията в българските медии, каза, че това негово мнение е формирано и от разговори с български журналисти. (ОЩЕ >>>)

Аз подкрепям тази инициатива: да призовем Президента да наложи вето на Закона за образованието!

Аз, Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, подкрепям тази инициатива на ученици; информацията за нея е публикувана във Фейсбук под заглавието Искаме СРЕЩА с Президента, искаме ВЕТО на закона за образованието!; подкрепих я, готов съм да се включа в нея, призовавам всички свои приятели и читателите на блога си да сторят същото, съдбовно важно е този твърде лош и вреден закон да бъде стопиран докато е време! Ето сега и самото съобщение за събитието:

5 февруари 2013 г.

След като вече писахме отворени писма и вкл. писмо до Президента с искане за налагане на ВЕТО върху закона за образованието, ако/когато той стигне до него, и след като виждаме реакциите на министерството на образованието, които дори обявиха семейната среда за „неподходяща” за отглеждане на деца, смятаме, че е време да се срещнем лично с Президента и да говорим с него за това как се отразяват на нас – учениците, закони като този за образованието. Понеже колкото и добронамерено да е написан един закон, колкото и да е искал да постигне добро, много е важно до какви резултати води накрая, а „накрая”, потърпевшите от тези закони сме ние – децата и учениците в България. (ОЩЕ >>>)