Молитва към Пресвета Богородица
Възпявам Твоята благодат, Владичице, и Те моля: просвети моя ум. Насочи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствам в песен, която прогонва съня на унинието. С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, свързания с веригите на грехопадението. Денем и нощем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат. Ти, която роди Животодателя Бога, оживи мене, умъртвения от страстите. Ти, която роди незалязващата Светлина, просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Господа, направи ме дом на Божествения Дух. Ти, която роди Лекаря, изцери многолетните страсти на моята душа. Обхванат от вълните на житейската буря, насочи ме в пътя на покаянието. Избави ме от вечния огън, от злия червей и от ада. Не допускай да стана радост на бесовете, понеже съм провинен в много грехове. О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения. Умоли Владиката на всичко да отстрани от мене всяка мъка.
Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии. Пресвета Дево, чуй гласа на твоя непотребен раб. Давай ми, Пречиста, поток сълзи, който да очиства нечистотата на душата ми. Непрестанно ти принасям от сърце въздишки, бъди усърдна, Владичице! Приеми моята молитва и я принеси на милосърдния Бог. Ти, която си по-висша от ангелите, направи ме да бъда над светските неща. Светоносна небесна Закрило, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похвала, Всенепорочна. От душегубни беди ме избави, като усърдно молиш Христа, на Когото подобава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар