Опасявам се, че и по двата повдигнати от Вас въпроси нищо съществено не може да се направи. Трябва да бъдем реалисти: новата система в посткомунистическите страни вече е установена по начин, че никой вече не може да промени нищо и ако нещо все пак се промени, то вероятно ще е само поредният кръг в голямата игра на заблуда.
Спонтанен политически процес и протести в посткомунистическите страни няма, те са инсценирани и дирижирани, респ. доколкото ги има, бързо биват овладявани и канализирани в угодна на стратезите посока. Разбира се, комунистите са се застраховали в случай на катастрофично развитие на събитията и няма да се поколебаят да използват груба сила, ако властта им наистина е застрашена. (Такива случаи обаче след 1989 на посткомунистическото пространство обаче няма много. Един от тях е 14 декември 1989 в София, други примери са Грузия и Азербайджан в края на 80-те и началото на 90-те години или миньорите, които Илиеску навремето изпрати срещи демонстрантите в Румъния.) (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар