Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
четвъртък, 27 юни 2013 г.
Разсъждения за изхода от кризата и за това, на което следва да заложим - ако искаме да успеем
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Опасявам се, че и по двата повдигнати от Вас въпроси нищо съществено не може да се направи. Трябва да бъдем реалисти: новата система в посткомунистическите страни вече е установена по начин, че никой вече не може да промени нищо и ако нещо все пак се промени, то вероятно ще е само поредният кръг в голямата игра на заблуда.
Спонтанен политически процес и протести в посткомунистическите страни няма, те са инсценирани и дирижирани, респ. доколкото ги има, бързо биват овладявани и канализирани в угодна на стратезите посока. Разбира се, комунистите са се застраховали в случай на катастрофично развитие на събитията и няма да се поколебаят да използват груба сила, ако властта им НАИСТИНА е застрашена. (Такива случаи обаче след 1989 на посткомунистическото пространство обаче няма много. Един от тях е 14 декември 1989 в София, други примери са Грузия и Азербайджан в края на 80-те и началото на 90-те години или миньорите, които Илиеску навремето изпрати срещи демонстрантите в Румъния.) Така например има упорити слухове, че Путин е създал специален чеченски полк, който да се използва в случай на крайна необходимост в големите центрове срещу демонстранти. Така би се избегнала психологическата бариера етнически руснаци да стрелят срещу етнически руснаци.
Колкото до ДСБ, трябва да признаем, че това начинание (стига с неологизма „проект”) беше добро и като идея, и като изпълнение, но по ред най-вече ВЪНШНИ причини то така или иначе не успя. ДСБ, конципирана като ОТРИЦАНИЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ И НА ОЛИГАРХИЧЕСКОТО ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКО СТАТУКВО не само че не се превърна в новата голяма дясна партия на България, а в крайна сметка беше напълно маргинализирана и дори изхвърча от парламента.
Идеята ДСБ сега да се коалира с разни други уж „дясноцентристки” партии, спрямо които тя ПО ЗАМИСЪЛ се явява ПЪЛНА АНТИТЕЗА, е абсурдна и контрапродуктивна. Това означава ДСБ да се откаже от всички принципи, на базата на които беше създадена. Впрочем това е най-сигурният начин ДСБ да бъде окончателно НЕУТРАЛИЗИРАНА, което е и целта на комунистическите стратези. От друга страна ДСБ е обаче в цугцванг, понеже самостоятелно не може да направи почти нищо. Освен това политикът Иван Костов беше едно щастливо изключение в българския преход. Да се мисли, че подобно на партиите в старите демокрации той може да бъде сменен и партията просто да продължи напред без него, сякаш нищо не е било, не държи сметка за посткомунистическите реалности, където конвенционалната политическа логика на старите демокрации не функционира.
И накрая нещо в хумористичен план, макар и със сериозен подтекст. Ако тези протестиращи бяха наистина а висотата на положението и имаха нужната политическа култура, щяха да направят нещо друго: щяха да се отправят по бул. Черни връх в София нагоре към Драгалевци и дома на Иван Костов, откъдето да го понесат на ръце обратно към София и МС, където да го сложат на стола на министър-председателя и да го призоват да ги управлява.
Загледани и залисани в собствения си пъп - едни разходки на група "млади, красиви и умни" протестанти из софийските улици, сме на път да пропуснем новината за една предизвистена смърт - тази на газопровода НАБУККО.
И чини ми се, сега е моментът да си спомним за усилията на президента Първанов около Южен поток. И да признаем заслугите му за обезпечаване на страната ни с екологичното гориво. При това от наш традиционен , сигурен и добронамерен доставчик - руския Газпром. Нещо, което ще оценят нашите деца и внуци.
Особено трябва да се подчертае, че е "добронамерен" нашият доставчик "Газпром", това си личи по обстоятелството, че таман на нас продава газта по най-високи, специално завишени цени - което е израз на тази "добронамереност", няма що. А на Гоце трябва да построим паметник, щото се опита да продаде България на Русия, да подари българската независимост на Путин - и то за без пари! (Е, ний не знаем колко парички лично е спечелил самият Гоце, може да е изкарал некой милионец...)
1. Паметници не трябва да строим.
2. Опашатата лъжа, че купуваме най-скъпия газ от Газпром не трябва да разпространяваме.
Публикуване на коментар