Вчера, разхождайки се, рекох да поседна в едно заведение на една най-оживена улица в Пловдив. Стана така, че от доста време съм в болнични, всеки ден излизам по два-три пъти да се разхождам, ала все не намирам време да поседна, да се отдам на спокойствие, на размисли, не, все ми се налагаше да излизам за да върша някаква работа. И уж, на пръв поглед, "безделнича", а все нямам спокойствие да поседна и да се задълбоча в любимото си занимание: съзерцание на суетния свят и отдаване на размисли. Но ето, вчера намерих такова време и близо час, ако не и повече, поседях и поразмишлявах. Даже и книга не си извадих от чантата да почета, а само съзерцавах човешки физиономии и се вдълбочавах в нахлуващите съвсем свободно в съзнанието ми размисли. Прекрасно нещо е това, то е мое любимо занимание, вие опитвали ли сте го?
Да описвам сега за какво съм мислил и как съм се чувствал е дълга и безинтересна работа. Искам да разкажа само един щрих, един кратичък епизод, който се случи - и който ме наведе на цял рояк мисли, свързани с работата ми. А моята работа е една: мислене и писане. Интересното е, че идеите сякаш хвърчат във въздуха, ала се иска сетиво да ги уловиш, ето това е най-важното. Иска се и подобаваща настройка. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Така си е. Левите никога няма да разберат, че „капиталистът” не експлоатира никого. Напротив, той служи на обществото, защото произвежда и продава на хората неща, които те искат и ползват. Работниците, които работят в предприятието на капиталиста, същевременно са потребители на неговото производство. Така че капиталистът зависи в много по-голяма степен от потребителите, отколкото те от него, защото ако утре те откажат да купуват продукцията му, той загива, но те не.
Това е, разбира се, идеалният случай. В действителност нещата в практиката са доста изкривени. Много таланти и капитал в съвременното общество се насочват в погрешна посока и така не носят полза на обществото – става дума за баснословните и НЕОПРАВДАНО високи хонорари и заплати напр. на разни филмови, футболни, естрадни и др. „звезди” и звездички. Тук възражението, че пазарът определя и те честно са заслужили з заработили тези пари по ред причини е неприемливо, но няма да навлизам в подробности.
А иначе наистина ли държавата трябва да се грижи за „социално слабите”? Може да се аргументира, че държавата не трябва да се грижи за никого и нищо. Социалната дейност също може да се повери на частната инициатива и благотворителност, защото откъде-накъде държавата насилствено ще отнема част от доходите ми, за да ги преразпределя на други? Ако аз реша, мога да даря колкото искам от доходите си на други, но никой не бива да ме ПРИНУЖДАВА към това. Това би била една възможна крайна либертарианска позиция.
Нищо не е само хубаво или само лошо. Вкл. капитализмът.
Тотю
Комунизмът е само лошо. Доказано е от историята, от опита, от живота, от практиката, от всичко...
Публикуване на коментар