Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 29 юни 2013 г.

Много талантливи хора от най-различни области са били свързани от едно - те не са обичали училището


Основната задача на традиционната образователна система не е обучението, а идеологическата обработка и възпитанието в лоялност към властта

Интервю с американския психолог Питър Грей, публикувано в полското издание Uwazam Rze

В новата си книга "Свободата да учиш" (Free to learn: Why unleashing the instinct to play will make our children happier, more self-reliant, and better students for life) пишете, че училището е затвор. Доста смело твърдение. Можете ли да го обосновете?

Затворът е всяко място, където хората се чувстват лишени от свобода и са държани против тяхната воля. Учениците нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, дори и да искат да правят нещо различно, да се развиват в друга насока. В повечето страни те са задължени да го правят, дори ако родителите им ги подкрепят да се занимават с нещо друго. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: