Автор: Георги Савчев
Кои митове развенчава този протест?
Надявам се да развенчае мита за безотговорното управление – за това, че когато се докопаш до властта, е възможно да правиш каквото ти хрумне и каквото си поискаш; за това, че политиката по дефиниция е нещо недостойно, нещо мръсно. Политиката е нормална форма на човешкото съществуване. И когато се прави добре, тя е нещо добро. Когато се прави лошо – за съжаление много често тя се прави лошо – тогава тя е зло. Но аз категорично не споделям виждането, че политиката като човешка дейност е нещо лошо. Тя предполага специфична мъдрост и нещо, което забравяме много често: чест и достойнство.
Аз се опитвам напразно да се поставя на мястото на министър-председателя и да видя себе си в тази ситуация. И констатирам едно удивително чувство за недостойнство. Това неглижиране на протестите е цинично, недостойно и страхливо. А нормалната човешка нагласа не е циничната. Човек иска да изглежда благопристоен, да изглежда почтен. Това е естествен стремеж за човека. И когато се държиш цинично, това означава, че зад този цинизъм ти криеш някакви други зависимости. Ще го кажа направо: според мен министър-председателят и стоящите зад него сили не се страхуват от протестите или демонстрират безстрашие пред протестите, защото те се страхуват много повече от онези, които стоят зад гърба им. Включително Русия. И аз бях удивен да науча, че директорът на „Газпром“ е дошъл, за да провери дали (забележете!) протестите няма да попречат на руския проект. Тоест това е посланието: не подавайте оставка, защото ще бъдат нарушени нашите интереси.
... Най-нелепото нещо, с което се опитаха да дискредитират протестите, е твърдението, че те са платени. Говориха същото през 1997 г. Гарантирам, че никой от моите познати не е получил и стотинка. Една стотинка вчера намерих на улицата. Това е моята финансова придобивка от 25 дни протест. Аз съм всеки ден на протеста, от самото начало. И се обогатих с 1 стотинка.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
3 коментара:
„Мирните революции” и преходът в посткомунистическите страни създадоха измамното впечатление, че с улични протести може да се постигне едва ли не всичко, вкл. по всяко време оставката на кабинета. Забравя се, че тези нежни революции бяха инсценировка на самите комунисти и служеха на техните стратегически цели, затова и бяха „успешни”.
Изправени например пред реална криза в Унгария през 1956, комунистите демонстрираха изключително умение и решителност да смажат автентичните протести. Познаването на комунистическия манталитет, както и безмилостните действия на комунистите и Москва в миналото показват, че те имат уменията, волята и смелостта да смажат истинска съпротива и опозиция. След 1989 не ги демонстрираха, защото самите протести в по-голямата си част бяха планирани и дирижирани, респ. доколкото бяха автентични, не застрашаваха тяхната власт.
Впрочем дори в по-старите демокрации правителства не си отиват току-така заради демонстрации, били те и свръхмасови, виж например Испания и тамошните „indignados” („възмутени”), Гърция, Италия и т.н.
А Цочо е несъмнено един умен и достоен мъж.
Като Цочо е умен и достоен мъж, той в такъв случай нима не разбира, че няма смисъл да се протестира (както е според вас), а също така и че е по-достойно да се кюти?! :-(
Да, г-н Хлопаща дъска,
присъединявам се към въпроса на горе
коментиралия умен присмехулен анонимник - ( ":-(" ).
Чакаме отговора...
Не бих се изненадал, обаче, ако и вторият коментар е от самия теб, а?
Не, по-точният изказ би бил:
Как много бих бил зарадван, ако той беше от теб
Какви ли не конспирации се вихрят в нета... ай, ай, ай...:-)...
11.07.2013г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар