Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 8 юли 2013 г.

Размишление за това как се става мислещ и - на тази основа - свободен човек


Ще ми се тази сутрин да поразсъждавам за нещо, за което съвсем не се мисли осъзнато: за това доколко умеем да постигаме и разбираме точния смисъл на думите, които използваме, с които боравим. Постоянно използваме думи, които съвсем не разбираме, в които не сме вникнали, на чиито смисъл сме чужди. Безхаберни и немарливи сме спрямо думите, които използваме. Използваме ги механично, без да си даваме сметка за техния смисъл и значение. "Изхвърляме" се като употребяваме "големи думи", спрямо чиито възвишен смисъл сме съвсем безразлични. Прочее, философията не е друго, освен проясняване на смисъла на думите, усилия по доближаване на съзнанията ни до него. Щом не философстваме упорито, щом не полагаме усилия да философстваме поне задоволително, това значи, че проявяваме непростимо безхаберие спрямо родния език. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Немислещите хора винаги са мнозинство, но само в демократичната система те имат възможност да властват над малцинството немислещи, защото управниците при демокрацията се избират с мнозинство. Демокрацията може да е стабилна само ако включва някакви аристократични елементи, но те с времето отслабват и накрая се губят и немислещите или „тълпата” получава пълна хегемония, което рано или късно води до израждане на демокрацията и накрая до нейната гибел, защото тълпата има тенденцията да се води най-вече от своя груб материален интерес, загърбвайки висшите ценности, които обаче са в основата на едно функциониращо общество. Така че и демокрацията има големи недостатъци и най-вече носи в себе си зародиша на собствената си гибел. Именно този процес на финално разложение наблюдаваме в момента в старите демокрации. Маркс и Хегел може би са прекалено крайни в своя исторически детерминизъм, но това не означава, че в историята няма тенденции и закономерности.

А иначе Шопенхауер е прав, че трябва да има и немислещи, за да изпъкват мислещите, които ако всички мислеха, не биха били нищо особено.

Анонимен каза...

Никога не се смей на глупостта на другите, тя е твоят шанс. - Чърчил.

Анонимен каза...

В рамките на шегата:

Из Ступипедия (http://www.stupidedia.org/stupi/Dummheit, със съкращения и адаптации)

ГЛУПОСТ – широко разпространено заболяване, което е както наследствено, така и придобито. Известни примери за това са политическите партии… Нови изследвания показват, че глупостта е специфична форма на интелигентност. Глупостта принадлежи към най-приятните болести, докато човек не схваща, че е обект на подигравки. Примери за остра глупост са например политици и телевизионни водещи. Общо може да се каже, че глупавите не забелязват, че са глупави, защото им липсва ум, за да размишляват над това.
Сред философите има дискусия как може да са оцени глупостта количествено. Има две теории:
Глупостта е абсолютна.
Според представителите на тази теория първо интелигентността трябва да падне до нула, за да започне глупостта.
Другата теория гласи, че
глупостта е обратно пропорционална на интелигентността.
Според последни проучвания 99,87% от населението на Земята са безнадеждно глупави.

Цитати:
Всички освен мен са глупави. – Анонимен
Искам да остана глупав! И. Диот
Бъди умен, стани глупав!