Из Фарс и кафяви вълни, автор Константин Павлов-Комитата
... Затова и стилистиката на разказа за срещата със сегашния премиер е като спомен от първа среща:
„Орешарски бе избрал тъмносин костюм, летни елегантни черни обувки, черни чорапи. Още щом седна, извади от джоба на сакото си кутия син „Давидов“ и запали страстно цигара.“
Премиерът Орешарски се срещна и с „всички видове протестиращи“. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
8 коментара:
"Премиера Орешарски – отколешен приятел на бандитите и на криминалните елементи..."
Премиерът Орешарски /в качеството си на кандидат-кмет/ , се серщанал
един път с В. Божков- Черепа. Това му залепило доживотен етикет "Човек на олигархията"
Президентът Плевнелиев /в качеството си на бизнесмен, министър, кандидат-президент/ се серщнал няколокостотин пъти с Прокопиев, Безуханова, Бориславова. В задачата се пита: Какъв етикет да му залепим?
То не е работата там с кого си се срещал, въпросът е в това какъв си станал... ето, Плевнелиев израстна, стана президент, който държи на единствено на държавния и народния интерес, докато Орешарски си остана, както и показва случаят с въпросното Леке, остана си един най-обикновен дегенерат, приятел на бандитите, на криминалните елементи, техен слуга, тяхна кукла на конци и прочие...
А бре, Колю, гледам, ти май си неспособен на никакво развитие, на никаква промяна, все си си същия, откакто те зная, що така бе, душо невинна? Все си държиш на "правилната линия на партията", все подкрепяш тия, които Партията подкрепя, ти на личностно развитие, на различност с партийната линия си неспособен, тъй ли, що така бе, човече?!
Къса е паметта човешка и ненадеждна. За да не се забравя:
Главният виновник за избухването на протестите е Сергей Станишев.
Главните виновници за тяхната ескалация са ГЕРБ и Р. Плевнелиев.
Пак ми повтаряш догми на "единствено-правилната партийна линия"; а нещо от себе си можеш ли да кажеш?
"...ти май си неспособен на никакво развитие..."
Когато човек премине определена възраст трудно променя възгледите си за живота. Сигурно и аз не съм най-добрия пример за развитие.
Проблемът е, обаче, кой ми го казва - един тип с ретроградно мислене , чиито възгледи за променящия се свят забиха някъде около 1993- 94 година и оттогава не мърдат ни на йота.
Абе дори и да си прав, дори и моите възгледи да са "ретроградни", някъде, както казваш, от 1993-та година, то те са свръхсъвременни - ако вземем предвид това, че твоите са на нивото на 50-те години на дори не на ХХ-ия, а чак на 19-тия век, от времето когато е бил създаден парния локомотив! :-)
Апропо, аз като философ изповядвам ценности, които имат извънвремеви характер, именно ценности, които са вечни, които като такива не подлежат на промяна... универсални абсолютни ценности, идеи, духовни образования и пр.; тъй че ти с мен гледай да не се мериш, аз като философ живея в друго измерение на времето, наречено ВЕЧНОСТ :-)
Края на 19 в. Време на възход, надежди и прогрес. Време на строежа на българската железница, на пристанища и пътища. Време на развитие на железарска, мелничарска, сапунена , кибритена индустрия. Време за механизиране на селското стопанство. Време в което братя Евлоги и Христо Георгиеви дариха 800 х. златни лв. за създаване на Университит. Времето на БАН, училища и кръжоци. Време за проникване на идеите за социална спроведливост в България. Време за начало на класова борба. Време за посторяване на първите обществени болници. Време за надежди...
1993-94 - времена на разруха и безнадеждност. Времена, в които инженерите станаха таксиметрови шофьори и тотално се деквалифицираха, а учителите продаваха цигари по сергиите. Времена , в котито лекарите не лекуваха ако не им платиш на ръка. Изгонените от МВР полицаи станаха бандити, философите не написаха дисертации, защото на никой не му беше до философия. Зъбите на българите окончателно се развалиха, защото нямаха пари да ги лекуват. Студентски град от място за наука и сбъднати надежди се превърна в място за разврат и чалга. Време, в което българските студенти не знаеха къде е входа на университета, от който взеха дипломи и благодарение на които после стнанаха политици и висши чиновници. Време за разграбване на заводи, надежди, банки и мечти.
Времето от края на 19 в. е далеч по -близко, по-актуално и по-значимо от разрушителните времена в началото на 90-те...
Публикуване на коментар