Ново писмо до Комитата, целящо да го подбуди към отговор, който да разсее ширещите се подозрения че "и тия са като ония"

Тия дни разни медии, воглаве с Тошо Тошевата "Преса", пуснаха пикантни информации за това какви хубави парици били прибрали от разни западни фондове неправителствените организации, които у нас биват определяни като "водачи на протестите". Случката можеше да мине като злобно компроматче, на което не бива да се обръща кой знае какво внимание (мълчанието, знаем, е добро нещо с оглед да затихне колкото се може по-бързо негативния ефект, който се цели с акцията), но понеже тя съдържа един "несъществен" нравствен момент, а пък и понеже моя милост е нещо като маниак на тема морал и нравственост, та ми се ще да се спра още веднъж на нея. Още повече че преди около седмица по същия повод написах нещо като открито писмо на един от активните водачи на протеста, именно Константин Павлов-Комитата, който е влиятелно лице в също получилата добри пари фондация "14 януари" - заедно с Асен Генов. Мина седмица, г-н Комитата, естествено, не ми отговори на писмото, но понеже моя милост е доста подъл и нахален човек, вчера рекох директно да му напомня за писмото си в неговия блог, написвайки ето тия думи: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo