Преди няколко дни представих интересен случай от моята практика на философско-психологически консултант, публикувах го под ето това заглавие: Онова, което трови живота ни, е нашата собствена неспособност да бъдем автентично свободни, тук е коренът на всичките ни проблеми и злини. Вкратце казано, нейният син се изявявал като бунтар, като "конфликтна личност", особено в отношението му към учителите. Живеят в една западно-европейска страна. През тази нощ забелязах на имейла, че съм получил отговор от майката на моето писмо до нея, в която тя дава нови подробности за своя син, юноша с диагноза "дефицит на внимание и хиперактивност". Ето какво ми казва тя, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до нея:
Здравейте, г-н Грънчаров,
Моля за извинение. Тази седмица беше доста натоварена и не можах да Ви пиша по-навреме. Трогната сам от оценката, която давате на сина ми. Имате право той е много силна личност с ясни принципи. Предпочита сам да дава дефиниция на нещата, които го заобикалят и рядко променя мнението си. Няма страх да афишира позицията си и се бори до край за победата. А на въпросите, които ми задавате, ето какво искам да Ви кажа.
Като майка не зная дали мога да бъда 100% обективна. Да, между нас няма теми-табу. Разговаряме на всякакви теми открито и без притеснение. А дали ни споделя всичко - надявам се че да. Мисля, че в последно време ни спестява доста неща. Но когато го хванем в крачка има доблестта да си признае и да се извини, което обаче не означава, че не повтаря същата постъпка. Не съм сигурна дали аз имам верния подход. Често когато ми сподели за някоя дивотия, сторена в училище, аз се сърдя и му показвам, че не ми е приятно. Дори му казвам какво не бива да прави никога и че не бих простила това и онова. Вече знам, че този метод не работи, или поне не в тази възраст.
В отговор на втория въпрос ще Ви кажа, че Т. (така се казва синът ми) няма да има нищо против са разговаря с Вас, но се притеснява от лошия си израз на български.
А по повод на Вашето притеснение от това че сте публикувал писмото ми - та разбира се, че не ми е неприятно. Напротив, от това мога само да спечеля: винаги е добре когато хората осъзнаят, че да споделиш тревогата си е облекчение. Дано повече родители с подобен проблем се престрашат да разкажат за премеждията си. Така взаимно можем да почерпим опит, а и да се подкрепяме взаимно.
Искам да Ви разкажа по-подробно за диагнозата, която му поставиха психолозите. Това отклонение с дефицит на внимание и хиперактивност всъщност означава, че страдащите не могат да задържат вниманието си върху дадена работа за дълго време. Трудно им е да се концентрират когато четат, учат, слушат и това им пречи на се насладят на книгата, която четат, филма, който гледат и т.н. Бързо губят интерес и им става скучно. Много често имат лоша краткосрочна памет и това прави трудно създаването на навици.
А лошото поведение идва от това, че са много импулсивни, тоест не обмислят преди да направят нещо. Не искам да звучи като оправдание, а и не искам повече да се чувствам като неспособна майка. Често губя търпение и това въобще не помага на Трифон. Забелязвам, че напоследък има все по-малко самочувствие и вродената му самоувереност се губи с времето. Това, разбира се, е притеснително и болезнено. Не зная дали всеки юноша се чувства по подобен начин, но аз искам да помогна на Трифон да преодолее комплексите си. Нямам идея как трябва да го направя.
Опитвам се да го подкрепям във всяко отношение. Например: в началото на седмицата ми каза, че вече няма да яде месо - защото в кланиците се отнасят жестоко с животните. Всяко чудо за три дни - от днес вече не е вегетарианец. Всъщност с Т. всеки ден е предизвикателство.
Е, за сега това е. Ще се опитам да следвам съветите Ви и да спра да бъда госпожа-всезнайка. Остава ми много да уча.
Много поздрави!
Уважаема госпожо Г.,
Благодаря Ви за отговора, моята представа за ситуацията Ви се допълни значително с това, което ми пишете. Ще ми се още малко да обсъдим проблемите по този начин, с писма, пък после, живот и здраве да е, ще опитаме да разговаряме в реално време, ползвайки достъпните за това технологии. Истинското е в тия разговори, в тази наша обмяна на мнения в един момент да изкристализира работещото за Вашия случай решение. Макар че трябва винаги да съзнаваме това, че няма как проблеми от този род да се решат "веднъж-завинаги" и окончателно, така, бе повече да не ни безпокоят; не, те винаги ще ни съпровождат; там, където има хора, има и проблеми от този род, а и от много друг, значително още по-тежък характер. Това или такъв, дето се казва, е животът. Но пък безпроблемният живот едва ли си заслужава да се живее - ако изобщо можем да си го представим.
Не ми пишете дали синът Ви е прочел предишното ми писмо и каква му е била реакцията. Той, според Вас, съзнава ли достатъчно ясно, че има проблем, по който трябва да търси изход (с Ваша помощ), или подценява проблема си? Какво е Вашето възприятие за тези неща. Как го възприемат приятелите му, има ли сред връстниците си приятел, с който да са по-близки? Той би ли се съгласил да ми напише нещо за себе си, с няколко думи да опита да обрисува своето възприятие на това как тече живота му и какви проблеми има в отношенията с хората? Сама виждате, че на мен ми е нужна повече информация, за да мога да се ориентирам - евентуално за да мога да съм Ви полезен. И то по този начин, от дистанция. Но всяко нещо си има и своите предимства. Ще ми се като начало, примерно, по скайпа, и то в писмен вид, за да няма притеснения от качеството на българския му език, да разговарям и с Вас, и с Вашия син - в удобно за вас двамата време. Живият диалог си има своите предимства, които аз особено ценя. Ще можем по този начин, писмено, като разговор, да обменяме мисли, това си има своите предимства, примерно, синът Ви ще бъде по-спокоен, а пък, убеден съм, разговорът в един момент може да го увлече.
Аз добре познавам младежите на неговата възраст в България, знам, че те имат страшна потребност да разговарят с по-възрастен, по-зрял човек, пък и със своите връстници, ала, за жалост, съвременният живот и настройките на нас, съвременните хора, са такива, че или нямаме условия да водим подобни по-задълбочени разговори, или пък дори нямаме и умението да се изразяваме по този начин, поради което разговорите ни са все несполучливи, повърхностни, рутинни и общо взето не дотам интересни и увличащи. А ние имаме наистина страхотна нужда от истински, задълбочени, аз бих си позволил дори да напиша думата "философски" разговори; да, имаме нужда от най-истинските, най-добрите, най-вълнуващите разговори и то по истински важните въпроси, каквито са само философските разговори. Аз добре зная, че младите хора имат направо жестока потребност от такъв род разговори. Ала, уви, нямат с кого да разговарят по този начин. Ето защо аз напоследък осъзнах потребността от т.н. "философско консултиране" и започнах да го практикувам с все повече хора; писал съм в блога какво то означава и каква е неговата идея; сега да не се повтарям.
Та ми се ще да опитаме да си създадем условия и да опитаме да поговорим по този наистина пълноценен начин. Смятам, че ефектът ще бъде голям за всички нас, а най-вече за сина Ви. Такива разговори имат свойството да създават предпоставките за раждането на ония идеи, които са способни да преобразят личността и живота ни. Благодарение на тях ще можем да станем по-истински - и по-пълноценно живеещи хора.
Като чета писмото Ви, няма да скрия, си помислих, че в него откривам, че разсъжденията Ви са изключително зрели, задълбочени, не сте от онези родители, които проявяват безхаберие и подценяват проблемите на децата си, а сте истински ангажирана с тях. Това е чудесно, но искам да Ви кажа следното: не бива ние, родителите, да се месим прекалено в живота на децата си, да им даваме постоянно "умни съвети", нека да имаме мъдростта да ги оставим на свободата им, защото това все пак си е техният живот - и те, в крайна сметка, си имат своята съдба, в която не трябва да се месим прекомерно. Нека да им имаме доверието и да ги оставим те да си проправят своя път в живота. Аз съм противник както на безразличието и дезангажираността на повечето родители към проблемите на децата им (пък трябва да признаем, че тия хора в един момент осъзнават, че са съвсем безпомощни и безсилни с нещо да помогнат на децата си, за решаването на тежките проблеми, в които те са се оплели), така съм и против прекалената намеса на някои силно ангажирани родители в живота на децата им, което също е крайност; трябва да се търси баланса, трябва да сме умерени в опитите си да насочваме случващото се в живота на децата ни, защото, както вече казах, това си е техният живот. И трябва да ги оставим на тях самите.
И като престанем да се месим прекалено, ще избегнем опасността вместо да помагаме да вредим. Вместо да правим добро, да правим зло. Както много често се получава. Доверието е магическата дума в решаването на тия конфликти между родители и деца според мен. От най-ранна възраст трябва да показваме на детето си, че му имаме доверие и да го насърчаваме да се справя само. Намесата в живота му е израз на недоверие. Трябва до голяма степен да ги оставим сами да правят живота си. Да ги оставим на свободата им. Думата свобода също е магическа дума, имаща огромен потенциал за разбирането на тия отношения. На тия, пък и на всички останали. Тя, както съм казвал и писал безброй пъти, е истинското разковниче на всички човешки проблеми, драми, конфликти, колизии, трагедии.
Ами това засега искам най-вече да Ви кажа. Това, което написахте и този път за сина си, ми показа, че той е вече, на тази възраст, една твърде интересна личност, което е прекрасно. Може още много да се говори и пише, но да не прекалявам. За да не Ви обременявам - пък и да избегна опасността да стана досаден и скучен. Краткостта е голяма добродетел в писането на писма и в изразяването, която ние, философите, особено трябва да ценим; ала на която често, уви, изневеряваме.
Пак ще Ви помоля да дадете на сина си да прочете това писмо и да го помолите да представя реакцията си с няколко думи до мен. Нека да опита и той нещичко да ми пише. Той, прочее, умее ли все пак да говори български - и да пише на български? Хубаво е децата на родители-българи, които живеят и работят в чужбина, да не допускат това щото децата им да не знаят съвсем българския език. Това не бива да се допуска според мен. Родният език не трябва да бъде забравян от тях. Дори и да се родили в чужбина, щом родителите им са българи, техен роден език си остава българския. Извратено е, простете, българин в чужбина да говори с детето си на чуждия, не на родния език. Това е, струва ми се, и грозно, и крайно безотговорно. Нямаме право сами да лишаваме децата си от съзнание, че са българи. Българското не трябва да умира у децата ни. Езикът е онова, благодарение на което се съхранява живо съответното национално съзнание. Като не говориш български в един момент неумолимо преставаш да си българин. Като почнат да изчезва по този начин българското у децата на нашите емигранти, какво тогава ще стане в един момент със самата България, която сме лишили от голяма част от чадата й?
Простете, че се отклоних. Вие тези неща, вярвам, прекрасно си ги знаете сама. И по-добре и от мен. Щото сте го преживели всичко това. Щото и сега го преживявате. Синът Ви желае ли да говори на български или му е неприятно да го прави? Простете че Ви питам, но тези неща за мен са много важни. Нямаме право да лишаваме децата си от семейство, от род и от родина. Тези неща са свети. Без тях ние самите нищо не представляваме - и нищо не струваме.
Всичко добро! Ще очаквам с нетърпение следващото Ви писмо. Не се притеснявайте когато нямате възможност бързо да ми отговорите. Отговаряйте ми когато имате подходящата настройка, спокойствие и желание.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар