Тази сутрин от моя дневник на практикуващ философски консултант ви представям следния интересен случай, касаещ отношенията на родителя към неговия син, намиращ се в трудната юношеска възраст, а също така имплицитно съдържащ и проблема за отношението на учителя към ученика-бунтар, към ученика-свободолюбец; та една майка ми писа тия дни следното писмо, а пък моя отговор до нея ще можете да прочетете непосредствено след него:Здравейте, г-н Грънчаров,
Казвам се... Преди всичко искам да Ви благодаря за бързата реакция от Ваша страна и да изразя безкрайното ми уважение и респект към работата Ви. Редовно чета Ваши публикации. След това искам да се извиня за това, че ще пиша на латиница. Живеем в Западна Европа и нямам програма за кирилица на компютъра. Ако ще Ви бъде по-добре може да комуникираме по Скайпа.
Съвсем накратко ще ви разкажа за проблемите, които има синът ни - и ние покрай него. В училище никога не му е вървяло добре, а е умно дете, интересуващо се от много световни проблеми като глада в държавите от третия свят; организациите като ООН и УНИЦЕФ; враждата между Съединени американски щати и Русия и т.н. Всъщност всичките му главоболия идват от това, че не признава авторитета на учителите. Бори се срещу всяка несправедливост и тази саморазправа не е по вкуса на всеки. Смята, че ходенето на училище е губене на време и не проумява защо някой трябва да му нарежда какви знания и информация са му нужни. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар