Понеже тия дни усилено работя по редактирането и предпечата на международното многоезично издание на списание ИДЕИ, та затова съвсем не ми остава време за писане - моята любима работа, за която обаче все нямам нужното време и спокойствие. Даже се наложи да зарежа и работата си по новата си книга, която нарекох ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Да се надяваме, че тия дни ще имам възможността да се върна към нея. А сега искам да напиша нещичко в моя дневник; той е мястото, където давам израз на мислите, които ме вълнуват.Истинските - и естествените - неща са прости. Затова простите мисли трябва да бъдат изразявани просто, по прост, неусложнен начин. Усложняването на простото е извратено. Е израз на извратеност. Изразяват се сложно - и "учено" - за да скрият душевната, умствената си кухота. Мислещият човек се познава по това, че се изразява просто и ясно. Този е критерият и за интелигентност.
Философското изразяване е есенциално - да употребя и аз една учена дума. "Есенция" на латински означава същност. Да, същност, естество, същина, основа, зърно (така се пояснява тази дума в речника). Иде, предполагам, от "esse", съществуване, от глагола "съм", е. Да се изразяваш философски означава да движиш мисълта си точно по същината на нещата, да се докосваш до точния им смисъл. С малко думи - точно по същината. Натруфеността тук е просто неуместна.
Та в тази връзка тия дни все по-често се замислям, че трябва да предприема нещо по-практично в посоката, за която отдавна мисля и работя, за която вече и писах: за популяризирането, за разпространението на т.н. философско консултиране. Да, именно философско, не даже и философско-психологическо, а просто философско. Аз съм написал книга по философска психология (ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), но все повече смятам, че философията има ред безспорни предимства и едно неоспоримо превъзходство пред психологията: тя схваща нещата в тяхната цялост, а не ги отделя едно от друго. Търси и постига целостта - това е главното. Жизнената, личностната, ако щете екзистенциалната цялост и цялостност. Това нещо нищо друго не може да го постигне. Абсолютно нищо друго. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар