Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 17 август 2013 г.

Ода на радостта: химнът на неевразийската част от българската нация



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, пиша ви относно обстоятелството, че доста често ме обявявате за комунист (когато се изкажа атеистично) и не обръщате внимание на моите отрицания. Забелязвам, че сте пуснали в блога си песента "Комунизъм Блус" на Георги минчев.
Може би ще ми повярвате, не съм комунист, ако ви уведомя, че песента в YouTube качих аз. Това е моят профил там. Ако погледнете, ще ви направи впечатление, че има и други подобни песни там :)
Ако не ми вярвате за клипа, вижте отново какво пише в описанието му ;)

Тотю

Анонимен каза...

Благодаря за прекрасното изживяване! Гледах лицата на хората и се запитах защо не видях нито ЕДИН човек с такова лице да слиза от автобусите в София и да вика "подкрепа". И все пак съм виждал много такива лица на хора, които носят децата си на раменете и викат "оставка"! Аз съм на 73 години и сигурно няма да дочакам България да се изпълни с такива лица, но съм сигурен, че това въпреки всичко, един ден ще стане! Парпулов