Ето какво си позволих да напиша на стената Протест за Калин Христов във Фейсбук, където цари необичайна тишина, а утре е първият учебен ден, утре ще бъде открита новата учебна година. Калин Христов е учител по специалните предмети, който беше наскоро уволнен от директорката Стоянка Анастасова, заедно с доста голяма група други учители. Един ученик, Ангел Михайлов, е написал на тази стена следното:
Протестът за 16/09 от 09:00 ОСТАВА, ЩЕ ВИ ЧАКАМ ТАМ!
и толкова - никой друг не се е обадил, всички, както подобава, дружно си мълчат - и нещо чакат. Какво ли толкова чакат? Чакат да се случи, вероятно, някакво чудо. Чакат... сеир. Нашенска народна психология, банална до нетърпимост. Както и да е. Аз, като изследовател на човешката душа и на нейните странности, не можах да устоя на изкушението да напиша няколко думи - щото възникналата психологическа ситуация наистина е крайно благодатна. Рекох да напиша нещичко, но понеже доста неща ме вълнуват - аз все пак съм (все още) действащ учител по философия и гражданско образование точно в това училище - се отпуснах малко и написах доста дългичък текст. Знам, че дългите текстове не са приятни за четене, но нищо, написах каквото мисля - и го написах както и доколкото успях. Ето какво си позволих да кажа там:
Моето становище е, че в нашата училищна общност има много, и то крайно тежки проблеми за решаване - които трябва да се решават само в диалог, по пътя на демократичните процедури, с общи сили и чрез отчитане на всички мнения и разбирания. Протестът, примерно, е една такава демократична процедура, няма нищо лошо в това да се протестира - когато другите демократични механизми по някакви причини не работят, са блокирали. Или са... "забранени"!
Ситуацията в нашето училище е точно такава. Моята принципна позиция е, че всички - ученици, родители, ангажирани граждани, учители, администрация - трябва да направим максималното, онова, което е по силите ни, щото тия демократични механизми да проработят. Понеже да разчитаме на непресекващата мъдрост на висшестоящото началство е едно крайно погрешно и илюзорно очакване, характерно за безволевите, за несвободните хора, за хората с робски манталитет. Ние роби не щем да бъдем - и няма да позволим това да ни бъде натрапено!
Ние, всички заедно - ученици, родители, ангажирани, небезразлични към случващото се в училището граждани, учители, администратори - в най-свободен дебат трябва да решаваме всичките си проблеми. Този е пътят на промяната към по-добро. Трябва да направим така, че да няма "забранени" за обсъждане теми. Иска се пълна откровеност и честност от всички. Лицемерието, коварствата и интриганството позорят ония, които са заложили на тях в отношенията си към хората.
Необходима ни е коренна промяна на ситуацията, в която се оказахме. Щото залогът е крайно голям: бъдещето на нашето училище, запазване и повдигане на нивото му. Длъжни сме да не допускаме по-нататъшно понижаване на качеството на образованието. Престъпление е да се допуска образователната система по-скоро да вреди, отколкото да помага на младите хора. Позорно е да се примиряваме със случващото се.
Да, защото в крайна сметка залогът е бъдещето на нацията ни. Защото тъкмо подготвеността на младежта за решаването на проблемите на съвременния живот е предпоставката за едно по-достойно бъдеще на цялата ни нация.
За жалост, ръководството на училището в последните години показа, че няма намерението и нагласата да обсъжда с цялата училищна общност най-горещите й проблеми. Разбра се, че за него дори и готовността за един такъв дебат е нежелана - то направи всичко, за да потисне дори и порива към откритост у ония, които нямат намерение да търпят връщането към отречени от времето и живота абсурдни, архаични и ретроградни практики, стереотипи, манталитет.
Това ръководство си позволи лукса да действа авторитарно, да постъпва нечовечно, да тъпче човешкото достойнство не само на учителите, а и на всички останали. Така не бива да се прави. Самозабравянето на директорката, злоупотребите с власт, робуването на отречени от живота авторитарни практики е вредно за училището, за неговото бъдеще. Трябва да се даде знак, и то достатъчно решителен, за коренна промяна в отношението на администрацията към насъщните и тежки проблеми на нашата училищна общност.
Нека учениците, които са най-заинтересовани от това работите да потръгнат, сами да решат могат ли и по какъв начин следва да участват и да допринасят за промяната към по-добро в нашето училище. Аз никому не ща да давам съвети, аз само казвам какво мисля, пък всеки нека да решава сам, сам да определя своята позиция и реакция. Всеки си има ум, всеки си има представа за достойнство.
Според мен е проява на непростимо малодушие да страхуваме, да бъдем треперковци. Ний, българите, доста сме страдали в историята си заради нашата склонност да бъдем малодушни и слаби в най-решаващи моменти. Прочути сме с търпеливостта и с дебелокожието си, с мърморенето под нос, ала тихичко, да не би, не дай Боже, да чуе началството! Това, простете, е крайно недостойно - и срамно!
Дошло е време да осъзнаем, че от нас зависи всичко: ако ние самите си позволяваме да постъпваме недостойно и малодушно, то и животът ни, няма как, също няма да се промени към по-добро. А ще продължи да си бъде и недостоен, и мизерен, и неподобаващ, унизителен за свободни човешки същества.
Толкоз. Моите лични лозунги в случая в настоящата така и така сложила се ситуация са:
НЕ на директорския произвол!
НЕ на своеволията и злоупотребите с власт!
ДА на демократичния дебат!
ДА на разбирателството, човечността, достойнството!
ПГЕЕ-Пловдив - флагман на промяната към по-добро в българското образование!
Нека и занапред да бъдем такива, каквито винаги сме били: най-добрите, водещите, авангарда!
Ще си отпечатам тия лозунги за откриването на учебната година утре. Ще присъствам там като гражданин, не като учител, понеже все още съм в болнични. С интерес ще проследя как ще реагирате всички вие, драги ученици, родители, колеги, драги ангажирани и небезразлични към проблемите на училището ни граждани и прочие.
Аз, знаете, съм и изследовател и много се вълнувам да видя има ли някакви знаци на промяната - или са налице само знаци, подхранващи отчаянието ни...
П.П. Простете за дългия текст, но сами знаете, философ съм, ето, за да кажа каквото ме вълнува, ми се наложи да използвам точно толкова думи!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар