"... целият замисъл на "Стената" вече е антиконсуматорски и ултра антикапиталистически. Това е болезнен зов срещу света, който решава всичките си проблеми с войни, рекламни промоции или телевизионни шоута."
Това пише Иван Бедров на стената си във Фейсбук. В тази връзка бих желал да попитам:
А как се възприе филмът "Стената" навремето, в условията на "социалистическия рай", в който уж нямаше "войни, рекламни промоции или телевизионни шоута", в който всичко беше така сивичко, тихо и спокойно, но СТЕНА пак имаше - чудно защо ли? Съвсем друга стена, доста по-истинска обаче. Сега вече "Стената" се била възприемала "ултра антикапиталистически", другояче казано, левичарски. Точно тия, дето навремето изградиха истинските стени, би трябвало да са твърде доволни, нали? Излиза, че те победиха, че мистиката със СТЕНАТА в крайна сметка беше изтълкувана в тяхна полза?
Иска им се да бъде така, ала не е така, защото има нещо универсално в идеите на СТЕНАТА, което не може да се вмести в обикновената политическа стереометрия на "ляво" и "дясно". Има нещо вечно екзистенциално, което стои в тази символика на СТЕНАТА, което никога не бива да забравяме. И да не го прикриваме с клишета като "ултра антикапиталистически".
И то се свежда до това, че има вечен конфликт между индивид и общност - между човека (личността) и комуната (социалното). Стените, които изгражда комуната, за да изолира от себе си, за да смаже порива на свободната индивидуалност, за да притъпи жилото й, ги има във всяко общество, но тия стени бяха най-яки, направо железобетонни и непробиваеми в условията на чистата, на стерилната комуналност, която свързваме с комунизма. И която Уотърс е познавал май само по книгата на "1984" на един друг знаменит англичанин - Джордж Оруел.
Ето защо не бяха будали тия като мен, които в онова време възприеха филма СТЕНАТА като откровение: вярно сме изтълкували смисъла му тогава. И когато сега искат да насочат този смисъл в неверна, в "ултра антикапиталистическа" посока, ний възразяваме най-решително. Щото ние на гърба си изнесохме кошмара на онази съвсем зрима и истинска СТЕНА, която още е налице, нищо че немците събориха своята Берлинска стена. У нас, за жалост, нито една стене комай не беше съборена, а всички тия стени още са си наоколо, запазени, здрави, хладни, само дето чат-пат ги пребоядисваме. И то, представете си, "ултра антикапиталистически", разбира се, как иначе да ги пребоядисваме, като ние самите, сме нещо като продукт и рожба на оная СТЕНА, която навремето ни формира като личности, пардон, като безличия, дето така уютно се чувстват, "живеейки" в сянката на СТЕНАТА.
Това искам да кажа като начало на един необходим разговор за СТЕНАТА в нашето общество и за това какво следва да направим, за да я разрушим все пак един ден. Предлагам да поговорим за това. Щото неразрушените СТЕНИ са градиво на един кошмарен лабиринт, в който, уви, съществуваме - и от който излизане няма, ако не почнем да разрушаваме стените една по една. Обрасли сме в стени, нима не го чувствате? Нещо повече, бих казал, за да доведа мисълта си до екстремна форма: стигнали сме дотам, че ние самите себе си сме превърнали в мат`рьял за правенето на ония стени, в които сме зазидани като в броня.
Те, СТЕНИТЕ, за които говорим, винаги се правят от човешко месо, нима и това още не сте го разбрали?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар