Попадам тази сутрин на публикация с интригуващото заглавие: Експерти: Криенето на истината за комунизма в училището е държавна политика в България, в която между другото пише следните крайно скандални неща:
През годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация държавната политика в България не цели да направи достояние истината за диктатурата в периода 1944-1989 г., а да я скрие от младите хора в училище. Такъв извод направиха историци, социолози и журналисти по време на конференция „Българският комунизъм – в учебниците”, проведена днес в София. Инициативата е на неправителствените организации фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”.
Те представиха обширно представително изследване на НЦИОМ, резултатите от което показват огромни празнини в информацията и знанието за комунистическия режим в България сред младите хора на възраст между 15 и 35 години (сайтът desebg.com ще публикува изследването на части поради големия му обем). Една от основните причини е, че държавната не участва по никакъв начин в процеса на преосмислянето на тоталитарното минало и в образователната система е създаден сериозен вакум за събитията от периода на комунистическата диктатура в България в представите на младите поколения, които не са го преживели. Кристиян Шпар, ръководител на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер” в Югоизточна Европа, посочи, че осмислянето на комунистическата диктатура принадлежи към най-трудните задачи, които могат да бъдат поставени на едно демократично общество.
Те представиха обширно представително изследване на НЦИОМ, резултатите от което показват огромни празнини в информацията и знанието за комунистическия режим в България сред младите хора на възраст между 15 и 35 години (сайтът desebg.com ще публикува изследването на части поради големия му обем). Една от основните причини е, че държавната не участва по никакъв начин в процеса на преосмислянето на тоталитарното минало и в образователната система е създаден сериозен вакум за събитията от периода на комунистическата диктатура в България в представите на младите поколения, които не са го преживели. Кристиян Шпар, ръководител на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер” в Югоизточна Европа, посочи, че осмислянето на комунистическата диктатура принадлежи към най-трудните задачи, които могат да бъдат поставени на едно демократично общество.
И така нататък, прочетете непременно тази публикация. По повод на нея моя милост написа във Фейсбук следното, което допълва картината от една друга страна, за която пък съвсем не се говори; ето какво написах там:
Точно така, истината за комунизма в България се крие не само в учебниците по история, но също и в реалното преподаване, а пък такива като мен преподаватели по гражданско образование, които имаме дързостта да кажем тази истина пред учениците, нас ни преследват, репресират, гонят ни от училищата, съдят ни (да, аз съм подсъден за "обидни мисли" в една нова моя философска книга за образованието!), обиждат ни, осъществяват целенасочени политически мотивирани кампании за дискредитирането ни като личности и преподаватели и на какво ли още не ни подлагат!
Ето затова и аз възнамерявам да обявя гладна стачка, щото това повече не се търпи! Срамота! В кой век живеем, та сме подложени на такива диви, на такива варварски преследвания само защото сме имали дързостта да кажем истината?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар