Нещо днес май става, съдбата май си играе и си поставя чудесни казуси; ето, току-що попадам на следната публикация: Японският философ Нишияма Юджи гостува в България с филм и лекция; в този връзка написах във Фейсбук следната реплика:Още едно красноречиво "съвпадение": на 25 септември т.г. японският философ Нишияма Юджи в София ще изнася лекция пред любознателни млади и не толкова млади хора, а същия ден, но в Пловдив, българският философ Ангел Грънчаров ще се яви на делото, да което е... подсъдим за "обидни мисли" в една новоизлязла своя философска книга, именно книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Това съвпадение на толкова коренно различни по смисъл събития, случващи се в един и същ ден, ако не показва нашето истинско и така красноречиво отношение към родните ни представители на духовността, сполай му кажи! :-)
Как това съвпадение да не породи чувство на законна гордост по повод на това колко много сме напреднали ний, българите, в областта на философията: докато японските философи са тръгнали, подобно на просяци, по белия свят да си изнасят лекциите, ний, българите, сме се извисили на нивото не на кой да е, а на самата древна класическа Елада и по-специално на Атина, люлката на философията и на демокрацията, където, както знаем, и древните гърци и атиняни като нас, съвременните българи, са съдили и дори са осъдили на смърт своя най-знаменит философ - Сократ. (Е, не ме разбирайте погрешно де, не се сравнявам със Сократ, това и през ума не ми е минавало, само дето ме порази фактът за това колко много сме напреднали ний, българите, в отношението си към философията и към философите.
Малък допълнителен детайл е и този, че ний, българите, пред чуждите философи се прекланяме, а пък своите ги съдим - и мразим. И за тях изобщо, ама изобщо и съвсем не ни пука...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар