Частното образование ще бъде двигателят на прогреса в тази изключително свободна духовна дейност, каквато е образователната

Преди няколко дни получих следното съобщение на лични във Фейсбук:

Здравейте, казвам се С. и Ви изпращам поканата тъй като искам да науча нещо повече за психологията. Грабна ме Ваш текст със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, на който попаднах случайно в интернет. Въпросът ми е дали преподавате частни уроци и има ли някакъв начин да се запиша при Вас. Поне за няколко седмици. 3-ти курс съм студентка и имам изпит по психология. Първоначално мислех да разгледам материали от интернет, но след като прочетох няколко Ваши статии осъзнах, че искам да навляза по навътре в психологията, дотолкова, че да мога един ден да си отговарям сама на поне част от въпросите от ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА. Моля Ви ако имате желание и време да ми отделите, ще си заплатя за учението. Благодаря Ви предварително!

Вчера се срещнах с момичето, което проявява такъв интерес към психологията; имам чудесни впечатления от нея, през цялото време, в което разговаряхме - а ние разговаряхме близо два часа - тя с огромен интерес слушаше, личеше си, че всичко разбира, участваше най-активно в нашия диалог, показа, че има способности за занимания с психология. Тя е спортистка, практикува много интересен спорт (не мога тук да кажа какъв, за да не разкрия самоличността й), но ето, освен да се подготви за изпит, иска да се занимава с психология от чиста любознателност, тъй като искала да придобие нужните й умения, така потребни за живота. Беше ми изключително приятно да разговарям с това момиче, съвсем другояче стоят нещата когато някой иска да постигне знания от чиста любознателност, а не по една външна необходимост, по задължение. Та в тази връзка ми хрумна следното, касаещо нашето образование; заради него именно пиша в момента този коментар.

Трябва у нас най-сетне да бъде ликвидиран изключителния монопол на държавното образование, който наследихме от комунизма. Видя се, че тази форма на образование е некачествено, неефективно, несъвременно. Само държавата да има изключителния монопол в образованието всъщност е нарушение и на Конституцията, която провъзгласява равнопоставеността на всички видове собственост; доказано е, че разнообразието, плурализмът във всяка една човешка дейност ражда изобилни плодове, докато еднообразието, униформеността, поражда само скука и сивота. Крайно време е да бъде разбит монопола на държавно-регулираното и тоталитарно по естеството си образование, което ще отприщи човешката съзидателна и творческа енергия и в тази сфера, както стана във всички останали сфери на живота ни. Държавата трябва да бъде принудена да се откаже от своя идеологически диктат в една такава по същество духовна дейност, където монополизмът и диктатът е изключително вреден и опасен. Това, което имаме в образователната сфера, е все същото като (както си и беше при комунизма!) държавно-партийни чиновници да определят "допустимото", "доброто" и "правилното", да речем, в сферата на музикалното творчество, на изкуството, живописта, философията, религията и пр. Понеже в тази сфера, образователната, възпитателната, личностно-формиращата, се подготвя за живота не друго, а човешкия потенциал на страната и нацията. Това е именно и най-важният ни капитал, по отношение на който е престъпление да допускаме още такива аномалии, абсурди и анахронизми.

Частното образование ще бъде именно двигателят на прогреса в тази изключително свободна дейност, каквато е образователната. Държавата трябва да престане да бъде всевластен ментор, разбирането на държавния чиновник не може да е меродавно, напротив, меродавно трябва да стане мнението на участниците в живия образователен процес: родители, ученици, учители. Нека да имат всички те свобода, а свободата, както е известно, ражда и постижения, и просперитет. За духовната дейност свободата е условието, без което не може. У нас, в сферата на образованието, в момента имаме не свобода, а диктат на държавния чиновник. Администрирането на тази сфера е убийствено за нейния творчески дух. Ето защо училищата бълват един като тенденция негоден човешки матр`ьял; с това трябва да свършим колкото се може по-скоро. Даде ли се пълна свобода на участниците в процеса, появи ли се живот и конкуренция в тази сфера на основата на плурализма на инициативността, ще се родят изумителни постижения, за които сега даже не можем да предполагаме. Ще се отприщи човешката съзидателна и творческа енергия, която в момента е блокирала.

За да не се стигне обаче до "побългаряването" на тази сфера, щото ний, българите, всичко умеем да изопачим и изкористим, примерно, да се издават дипломи без нужните знания и способности, тази т.н. сега матура, организирана по един по-нов, принципно начин, ще може да отчита постиженията. И тогава няма да има фалшиви дипломи. Има много въпроси, по които трябва да се помисли в един свободен дебат за бъдещото ни образование, което обаче трябва да отговаря на нуждите на времето. Но да чакаме държавата да изобрети разковничето, да разгадае всички загадки, е едно напразно очакване; всички участници в процеса, учители, родители, ученици, ангажирани граждани трябва да се включат в търсенето на ефективните, действащите решения.

Ще каже някой: ний и сега си имаме частни училища, за какво ни са още?! Имаме, но ги имаме про форма, не истински. И в тях няма нужната свобода по решаването на принципните въпроси. И там унификацията на държавния монопол поражда също сивота и скука. Всички - ученици, учители, родители - трябва да закопнеят за истинската, същинската свобода. Която именно твори удивителни постижения. Така се случи във всяка една друга сфера на живота ни, крайно време е същото да се случи и в образователната сфера. Реформата в нея трябваше да бъде нещо най-първо, най-напред трябваше да бъде направена, ето, ние сега ще я правим най-накрая. Всичко правим наопаки на това как се прави. Затова и сме в дереджето, в което сме. Не почнем ли в един момент да правим нещата както се правят, добро няма да видим. Нима още не сме разбрали поне това?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo