Преди няколко дни получих следното съобщение на лични във Фейсбук:
Здравейте, казвам се С. и Ви изпращам поканата тъй като искам да науча нещо повече за психологията. Грабна ме Ваш текст със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, на който попаднах случайно в интернет. Въпросът ми е дали преподавате частни уроци и има ли някакъв начин да се запиша при Вас. Поне за няколко седмици. 3-ти курс съм студентка и имам изпит по психология. Първоначално мислех да разгледам материали от интернет, но след като прочетох няколко Ваши статии осъзнах, че искам да навляза по навътре в психологията, дотолкова, че да мога един ден да си отговарям сама на поне част от въпросите от ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА. Моля Ви ако имате желание и време да ми отделите, ще си заплатя за учението. Благодаря Ви предварително!
Вчера се срещнах с момичето, което проявява такъв интерес към психологията; имам чудесни впечатления от нея, през цялото време, в което разговаряхме - а ние разговаряхме близо два часа - тя с огромен интерес слушаше, личеше си, че всичко разбира, участваше най-активно в нашия диалог, показа, че има способности за занимания с психология. Тя е спортистка, практикува много интересен спорт (не мога тук да кажа какъв, за да не разкрия самоличността й), но ето, освен да се подготви за изпит, иска да се занимава с психология от чиста любознателност, тъй като искала да придобие нужните й умения, така потребни за живота. Беше ми изключително приятно да разговарям с това момиче, съвсем другояче стоят нещата когато някой иска да постигне знания от чиста любознателност, а не по една външна необходимост, по задължение. Та в тази връзка ми хрумна следното, касаещо нашето образование; заради него именно пиша в момента този коментар.
Трябва у нас най-сетне да бъде ликвидиран изключителния монопол на държавното образование, който наследихме от комунизма. Видя се, че тази форма на образование е некачествено, неефективно, несъвременно. Само държавата да има изключителния монопол в образованието всъщност е нарушение и на Конституцията, която провъзгласява равнопоставеността на всички видове собственост; доказано е, че разнообразието, плурализмът във всяка една човешка дейност ражда изобилни плодове, докато еднообразието, униформеността, поражда само скука и сивота. Крайно време е да бъде разбит монопола на държавно-регулираното и тоталитарно по естеството си образование, което ще отприщи човешката съзидателна и творческа енергия и в тази сфера, както стана във всички останали сфери на живота ни. Държавата трябва да бъде принудена да се откаже от своя идеологически диктат в една такава по същество духовна дейност, където монополизмът и диктатът е изключително вреден и опасен. Това, което имаме в образователната сфера, е все същото като (както си и беше при комунизма!) държавно-партийни чиновници да определят "допустимото", "доброто" и "правилното", да речем, в сферата на музикалното творчество, на изкуството, живописта, философията, религията и пр. Понеже в тази сфера, образователната, възпитателната, личностно-формиращата, се подготвя за живота не друго, а човешкия потенциал на страната и нацията. Това е именно и най-важният ни капитал, по отношение на който е престъпление да допускаме още такива аномалии, абсурди и анахронизми.
Частното образование ще бъде именно двигателят на прогреса в тази изключително свободна дейност, каквато е образователната. Държавата трябва да престане да бъде всевластен ментор, разбирането на държавния чиновник не може да е меродавно, напротив, меродавно трябва да стане мнението на участниците в живия образователен процес: родители, ученици, учители. Нека да имат всички те свобода, а свободата, както е известно, ражда и постижения, и просперитет. За духовната дейност свободата е условието, без което не може. У нас, в сферата на образованието, в момента имаме не свобода, а диктат на държавния чиновник. Администрирането на тази сфера е убийствено за нейния творчески дух. Ето защо училищата бълват един като тенденция негоден човешки матр`ьял; с това трябва да свършим колкото се може по-скоро. Даде ли се пълна свобода на участниците в процеса, появи ли се живот и конкуренция в тази сфера на основата на плурализма на инициативността, ще се родят изумителни постижения, за които сега даже не можем да предполагаме. Ще се отприщи човешката съзидателна и творческа енергия, която в момента е блокирала.
За да не се стигне обаче до "побългаряването" на тази сфера, щото ний, българите, всичко умеем да изопачим и изкористим, примерно, да се издават дипломи без нужните знания и способности, тази т.н. сега матура, организирана по един по-нов, принципно начин, ще може да отчита постиженията. И тогава няма да има фалшиви дипломи. Има много въпроси, по които трябва да се помисли в един свободен дебат за бъдещото ни образование, което обаче трябва да отговаря на нуждите на времето. Но да чакаме държавата да изобрети разковничето, да разгадае всички загадки, е едно напразно очакване; всички участници в процеса, учители, родители, ученици, ангажирани граждани трябва да се включат в търсенето на ефективните, действащите решения.
Ще каже някой: ний и сега си имаме частни училища, за какво ни са още?! Имаме, но ги имаме про форма, не истински. И в тях няма нужната свобода по решаването на принципните въпроси. И там унификацията на държавния монопол поражда също сивота и скука. Всички - ученици, учители, родители - трябва да закопнеят за истинската, същинската свобода. Която именно твори удивителни постижения. Така се случи във всяка една друга сфера на живота ни, крайно време е същото да се случи и в образователната сфера. Реформата в нея трябваше да бъде нещо най-първо, най-напред трябваше да бъде направена, ето, ние сега ще я правим най-накрая. Всичко правим наопаки на това как се прави. Затова и сме в дереджето, в което сме. Не почнем ли в един момент да правим нещата както се правят, добро няма да видим. Нима още не сме разбрали поне това?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
6 коментара:
Финландският модел става ли?
Димитър Димитров
Странно е, но през Възраждането, преди да има Българска държава е имало частно образование и гражданско общество. Обществените дела се движели на доброволни начала. След освобождението всичко се стоварва на държавата и започва надлъгването с нея по стар навик, та до днес. Така или или иначе, днес частното образование под формата на частни уроци съществува. В една бананова република разделена на богати правоимащи и 2/3 едва свързващи двата края така или иначе образованието е станало класова привилегия на имащите. Неравният достъп до образование задълбочава социалното неравенство. Как да се реши въпросът. Ами като се поставят в равни условия частните и държавните училища. Доброто образование струва пари и би трябвало да се заплаща от тези, които са го получили, но те се неплатежоспособни, за разлика от родителите си, които биха могли и да са паралии. Как да стане така, че образованието да се заплаща от тези ,които са го получили, а училищата , частни или държавни, да получат финансиране съответно на резултатите, на продукта, който предлагат. Единственият начин според мен е образователен данък, като процент от доходите на възпитаниците, който отива в по-голямата си част в бюджета на училището. Ако възпитаниците са подготвени добре за живото и печелят, ще печели и училището, ще му се вдига рейтинга, ще расте. Единствената подробност, която си заслужава притеснението е как да стартира подобна система, защото образованието е тежка инвестиция и са нужни години за да се получи възвращаемост.Това са почти 20 години от 5 до 25.
Димитър Димитров
По-лесно е това да се направи със висшето образование, да се провери дали работи, след това да се разшири са професионалното и средно образование, така че училищата да са заинтересовани да произвеждат кадърни, можещи и търсени специалисти.
Димитър Димитров
Частните училища у нас изобщо не са частни, защото са задължени да спазват "държавните изисквания", те провеждат държавното образование уж в частна сфера. Нищо частно - и, респективно, свободно! - няма в такива уж частни училища. За да са наистина частни тия училища те сами трябва да си правят програмите и пр., т.е. да имат свобода. Този е пътят. А пък истинските частни училища няма да са само за богатите, щото ще дойде момент, в който те ще дават стипендии за най-даровитите деца. За най-добрите - изцяло безплатно образование. За което обаче те трябва да се борят. Даването на всички на лошокачествено, пък макар и "безплатно" образование изобщо не е добрият вариант.
Държавни изисквания ТРЯБВА да има и те да се спазват от всички образователни институции. Тези изисквания трябва да са разумни, европейски, западно ориентирани и лишени от ВСЯКАКВА религия.
"Частното образование ще бъде именно двигателят на прогреса в тази изключително свободна дейност, каквато е
образователната. Държавата трябва да престане да бъде всевластен ментор, разбирането на държавния чиновник
не може да е меродавно, напротив, меродавно трябва да стане мнението на участниците в живия образователен
процес: родители, ученици, учители. Нека да имат всички те свобода, а свободата, както е известно, ражда и
постижения, и просперитет."
Съгласен, но ми се иска да вметна един класически английски виц тук, считайки поучението му относимо и за
случая, а и лекичко да отместя акцента....:
- Какъв е този шум навън Мортимър?
- Гей-парад сър.
- И какво искат?
- Свободна любов сър.
- И кой им я забранява?
- Педераси сър.
Защото и сега, а и винаги така е било, дори в най-комунизираните, тоталитарни, т.е. несвободни системи е имало
и има възможност за просветения, за осенения, за духовно докоснатия от Божествения Дух ученик - да следва
вътрешните си подтици и да действа свободно-волево за да се самообразова, за да се и самообразува.
Т.е. - да се люби свободно с когото си иска - в смисъла на вица.
Ние с теб, уважаеми Приятелю, г-н Ангел Грънчаров, не сме ли се любили свободно с духовете на срещаните
по пътя си книги, които сме пожелавали да прочетем...ама сам констатираш, че сме странници, някакви сенки
от миналото едва ли не и уви...А май и динозаври, или "педераси" - от някой тъпчо, разбрал-недоразбрал за какво
иде реч тук - прозвище да си и втелесаме...
Независимо от клещите на системата, въпреки нейните държавно-чиновнически изисквания, ред, правила и
закони, а дори и съвестно подчинявайки им се и изпълнявайки ги ...
Затова и защото никаква система не може да ни забранява (а само в някакви отношения и степени да ни пречи)
- да четем страстно, самозабвено, с хляба в едната и с книгата в другата ръка и да се самообразоваме, което е
съществената част от това да се самообразуваме, и/или да се самоусъвършенстваме!!!, нали.
Изпитвайки и наслада от попадането си в света на поредната хубава, или добра книга, а острейки така и своето
критично чувство към същия свят, и своята чувствителност, развивайки въображението си, и обогатявайки
опита, и знанията си за ...съ-съществуването си в крайна сметка - успоредно и не, само в света на тази поредна
книга, роман, биография, учебник, но чрез него и в световете на реалната действителност и на образователната
система в частност...
Затова и защото и системата на най-доброто частно образование съдържа елементи на задължителност, на
предписания, на програми, т.е. тя също си има своите формални клещи.
А затова и защото истинското образование, самообразуване и самоусъвършенстване е интимен, тънък духовен
процес осъществяван в дълбините на съзнанието ни - лично, свободно и насаме.Когато сме САМИ - ние, образно
казано, предъвкваме, смиламе и гълтаме истински нашите уроци, а не в присъствието на отвличаща вниманието
ни публика, компания, нито дори в присъствието и на най-добрия си, и най-любим учител, но безсъмнено
най-силно и благотворно влияни, учени и образовани от точните му, от мъдрите му и много полезните ни негови
живот, постижения, уроци, лекции, редове, напътствия, внушения...
Парадоксално чудното е, че точната книга може да бъде и духовния ни, и "материално"-познавателния ни
учител от висш ранг, чието присъствие, т.е. четене, а следователно и вътрешно осъзнато слушане, възприемане
и постигане на мъдростите й - не ни пречи, не ни смущава, а може само и единствено да ни вдъхновява, или
дори да ни го пощурява понякога - мисленето ...А Чоджум.
2013.10.01г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар