“Вървим по “Раковска”, разказва баща ми, насреща Яворов, сляп. Пристъпва бавно, с черни очила, с бастун. Всички го познават. Ние, двама студенти, стоим втрещени. Той бута с бастуна пред себе си, но не може да усети, че е разкопано... И се спъва, пада на земята очилата политат далече. Той опипва наоколо, но не може да ги намери. Хората стоят и го гледат. И един шепот се понесе: "Убиец! Убиец!". Докато се опомним да му се притечем на помощ...”. Яворов!
Блага Димитрова
Петър Величков: Хайде повече хора да го прочетат!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Само че този епизод трябва да се разглежда в контекста на времето. Тогава повечето хора наистина са били убедени, че Яворов е убил Лора предвид сприхавия му, необуздан, „харамийски” характер. Впрочем Яворов не е бил светец, а е имал и някои много неприятни черти, така например той не е имал никакви скрупули да отнема жените на приятелите си и даже е казвал: „за жена брат брата убива”. Лора е имала всякакви основания да го ревнува, защото преди фаталната нощ 1913 Яворов е имал намерение да я напусне и да заживее с годеницата на приятеля си Михаил Кремен, младата 19-годишна Дора Конова (Лора по онова време е на 28).
Всичко това не променя факта, че заедно с Ботев той е най-големият български поет, който е можел да обогати безкрайно българската литература, ако не беше се самоубил толкова млад. Даже може да се аргументира, че ако в живота не е бил такава страстна натура, едва ли е щял да напише толкова велика поезия. Тези неща особено у поетите са свързани.
Впрочем не само българските поети често са имали трагична съдба, това се отнася за много поети по света във всички времена, достатъчно е да се поменат Пушкин, Лермонтов, Пастернак, Шели, Байрон, Едгар По и т.н.
Има и една друга интересна особеност: Изтокът сякаш цени своите поети повече. В Западна Европа поезията е нещо елитарно, което се цени само от един много тесен кръг, докато в Източна Европа поетите открай време са широко популярни и обичани, а някои са култови личности.
И във връзка с това един общ „методологически съвет”: преди да съдите морално и преди да изтъквате уникалността на българите, винаги си проверявайте внимателно информацията и се питайте как е другаде по света и дали България е толкова бяла врана. При всяко нещо правете задълбочени сравнителни проучвания, съпоставяйте с други народи, култури и времена и чак след това си позволявайте обобщения за „българите”, „португалците”, „индонезийците” и т.н.
Мерси, но аз съвети от дървени "философи" не приемам...
Да кажеш, че не само българските... чорапи миришат, но и че чорапите и в други географски ширини, предполага се, също така миришат, е нещо, което едва ли има смисъл изобщо да се каже и особено пък напише... то е именно въпросното дървено "философстване", към което душата Ви е така склонна...
Публикуване на коментар