Преди известно време се свързах с проф. Б.Тошев и му написах едно писмо: виж Мое писмо с предложение за сътрудничество с издателя на The Bulgarian Journal of Science and Education Policy; професорът откликна и дори изрази желание да влезем в дискусия по повдигнатите от мен проблеми: виж Трябва ли и на философията да се поставят толкова строги изисквания - по модела, по позитивистичния канон на строгото научно познание? и така дискусията се отпочна. Тия дни г-н Тошев ми отговори пак, ала вкратце, с обещанието като се освободи от някакви ангажименти, да изкаже становището си; ето сега, по този повод, си позволявам да публикувам неговото съобщение и мое писмо, в което се опитвам да очертая проблема и конфликта, визиран в заглавието; когато професорът ми отговори, дискусията, така да се каже, ще се разгори, проблемите са важни и си заслужават, приканвам и други читатели, пък и дейци на науката и на философията, до които тя стигне, да вземат отношение, да кажат какво мислят. Ето сега вопросните писма, първо това на проф. Тошев, а след това и моят отговор до него: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Дето се вика: с пръст в раната.Дори в известен и доста прозрачно ясен смисъл и
Пръст в раната, ако само преместим малко по-вдясно ударението и възприемем
просто-народния, но мъдричък манталитет на известния ни български борец.
В борбата на избора между ИСТИНАТА и ХРАНАТА, в каквото положение е поставен
по неволята на формалните и на количествените изисквания за научните си публикации,
бедният, слабият, несвободният, страхливият и мижитуркващ духовно български
учен, т.е. ученият в кавички, е ясно, че той ще избере храната.
Богатият, силният, издигнатият и свободният духовно - истината, като целите и
стремежите си към истинските и към, действителните творчески научни постижения.
Защото той е, който притежава вътрешното чувство за справедливост наречено
Съвест, но и силата да я прилага и да се съобразява с нейните повели, т.е. той притежава
морала позволяващ му правилно, точно и качествено да се рецензира, да се контролира
и да не допуска заради кариерните и хранителните количествености на неговите трудове,
тяхното мижаво, сиво, не ново, преписано, безполезно и лишено от творчество, а значи
и мъртво качество.
Иначе, и в Научната съдебна система на България куцането е толкова явно изявено,
а вихрещата се измама из неговите рецензентски кулоари - толкова силна, че е ясно:
Наука в България, с редките блестящи самородни късчета-изключения , няма, а скоро
няма и да я има, щом в нея все още се подвизават феодалните старци, мъртво-
живородени от материалистичната марксистко-ленинска идеология и продължаваща,
уви, практика...
2013.10.31г. Владимир Петков-Трашов
Господин Грънчаров, струва ми се, че разбирате рецензирането на публикациите предимно като цензура а също и индексирането като бюрокрация. Това не е така. В добрите списания има определена етика и стандарти на рецензирането и целта не е цензура, а е да се прецени дали е казано нещо ново (ако нищо ново не е казано и няма някакъв авторски принос в крайна сметка се счита, че това не е изследователска публикация, макар че публикации от типа ревю и анализ на направеното от друго се приемат стига да има анализ). Целта на рецензията е също да се посочат проблеми в изложението, които ако се отстранят правят статиите по-разбираеми. Целта в крайна сметка е да се помогне на автора.
А целта на индексирането не е само бюрокрация, тя в крайна сметка е да се подобри видимостта на статиите в дадено списание и да се улесни откриването на цитирания- в крайна сметка за всеки учен е важно и е признание да го цитират.
Друга цел (тя е в сила основно в природните науки) е да не се допуснат като рецензирани статии, такива които докладват изследвания в нарушение на научната етика (примерно в медицинските науки особено се следи за това да няма неетично проведени изследвания).
За научните изследвания в точните науки рецензията е много по-важна, но в крайна сметка предполагам, че и в хуманитарните е нужно да се рецензира и преценя дали автора казва нещо оригинално и да се проверява например за случаи на плагиатство.
Възприемайте опитите си за индексиране на списанието като подобряване на видимостта му на първо място!
Публикуване на коментар