Моята публикация под заглавие Истината и доброто винаги в крайна сметка тържествуват и постигат реванш над лъжата и злото!, в която казах няколко добри думи за американците (и няколко справедливи думи за руснаците и за богоговеенето пред тях от страна на комуноидите), във Фейсбук предизвика доста коментари; то това беше и моят цел де, да изследвам реакциите на дадена категория хора, която по моето разбиране принадлежи към човешкия тип на "имащите резерви" спрямо свободата; заради тази категория хора и ний, българите, и руснаците си патим, щото те комай преобладават у нас и в Русия, поради което тия две нации са осъдени на вървене по най-странични и задънени пътища в историята, осъдени са на застой и гниене в тресавището на комунизма и посткомунизма от ченгесарско-кагебистки (путинистки) тип. Ето един фрагмент от въпросната дискусия, който ми се вижда особено изразителен: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
По принцип е варно, че Америка е единствената преграда пред комунизма, защото ако я нямаше нея, нищо не може да спре Русия (и Китай). Все пак картината е по-диференцирана. Америка направи много грешки. Първо, когато все още имаше монопол върху ядреното оръжие, можеше да приключи със Съветския съюз, но това щеше да е в разрез с американските принципи, защото по онова време СССР и САЩ току-що бяха се били като съюзници срещу Германия и не може просто ей така да се обърнеш срещу довчерашния приятел. След Втората световна война Америка беше наистина обладана от идеята този път да направи нещата по-добре, отколкото след първата, която завърши с несправедлив мир за победените страни (вкл. за България), което в крайна сметка и доведе до Втората световна война. Но Сталин отхвърля подадената ръка, вкл. плана Маршал, и започва съветизацията на Източна Европа и Студената война.
Вторият голям шанс, който Америка пропусна да ликвидира комунизма, беше по време на Унгарските събития 1956. По оценка на началника на КГБ ген. Серов тогава при решителни действия на Запада колебливото и разделено съветско ръководство не е щяло да противодейства, унгарската революция вероятно щеше да се разпространи върху целия Източен блок и светът веднъж завинаги щеше да бъде освободен от комунизма.
Проблемът обаче е, че след 1960 година Америка и Западът загубиха представа за реалното развитие в комунистическия свят, защото комунистите виждайки, че в фронтална конфронтация със Америка не могат да победят или че победата ще дойде на неприемлива цена, тогава приемат много опасна секретна дългосрочна стратегия за разгром на Запада, която по всяка вероятност действа до днес. През 1960-те и 1970-те години провалът на Запада да схване съветската политическа стратегия беше прикриван от факта, че Съединените щати бяха в състояние да се въоръжават с темпото на СССР и поддържаха силен военен възпиращ потенциал. Но провалът в разбирането стана явен, когато реформите на “перестройката”, която беше продукт на повече от двайсет и пет години подготовка, изненадаха Запада и бяха сляпо възприети от Запада като пришествие на западна демокрация и истински пазарни реформи в Русия, заслужаващи западна политическа подкрепа и икономическа помощ. Два подхода са възможни към развитията в бившия Съветски съюз и комунистически Китай. Първият е подходът на човека от улицата, а изглежда и на Ангел Грънчаров, който безкритично приема онова, което вижда по телевизията и печата, официалните руски изявления и символични актове като премахването на избрани статуи на Ленин и Дзержински и снимки на празни рафтове в магазините. На тази несъстоятелна основа той вади далеко отиващи заключения, че руснаците умират от глад, че комунизмът е рухнал, че СССР се е разпаднал, че комунистическата партия е забранена, че “студената война” е свършила и че всеки момент може да избухне гражданска война. Той интерпретира реформите в Русия, за които чете във вестниците и за които гледа “анализи” по телевизията, като спонтанен продукт на истински политически натиск и поради това развива свръхоптимистични надежди за бъдещето на демокрацията в Русия.
Алтернативният подход и да се изучава дългосрочната комунистическа стратегия, приета през 1958-60.
След 1991 за миг наистина изглеждаше, че светът е станал еднополюсен с доминацията на Америка и че либералната демокрация е победила в световен мащаб. Днес обаче вече моралният, икономически и военен упадък на Америка и възходът на Китай и възстановяването на Русия са повече от очевидни, така че Фукуяма и либералната демокрация ще трябва да почакат. Балансът на силите в глобален мащаб се изменя не в полза на Америка, така че (за съжаление) е още много рано да се твърди, че Америка е победила в Студената война, ЗАЩОТО ТЯ НЕ Е СВЪРШИЛА.
Ангел Грънчаров е прав в този сблъсък да поддържа Америка, но при цялата си влюбеност в свободата трябва да е РЕАЛИСТ и да е наясно, че БОРБАТА НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА, ЧЕ КОМУНИЗМЪТ НЕ Е ПОБЕДЕН и че перспективата в момента не никак не е добра за Америка, която в МНОГО БЛИЗКО ДО ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛАПС с всички произтичащи от това последици за нея и света. Гърция е само един лек предвкус на това, което има да става в САЩ.
Така че не слушайте заявленията на комунистите като това на Путин, че Русия не се стреми към световна хегемония. Стреми се и още как или както пише консервативният полски политик Антони Мацеревич:
"1. Продължаващата цел на съветската система е световно господство и това е базата на всичко, което се прави.
2. Най-важният инструмент на съветското и руското влияние на Запад е системната дезинформация, насочена към заблуждаване на западните общества и правителства за съветските намерения.
3. Западът на разбира природата на съветската система и затова лесно се поддава на дезинформация. Западът вярва в еволюцията, трансформацията и т.н. на съветската система или каквото и да е нейното име, прието след съветската революция, но целта не се е изменила съществено, а продължава да усъвършенства своите методи на глобално завоевание."
край на цитата
Теория на конспирацията ли е това? Ами всеки, който малко от малко познава комунистическата система знае, че за комунистите конспирацията в начин на живот. Характерната комбинация от агресивност и дезинформация придава на комунистическата политика НЕЙНИЯ КОНСПИРАТИВЕН ХАРАКТЕР. ТАЗИ КОМБИНАЦИЯ НЕ Е ВЪПРОС НА СПЕКУЛАЦИИ, А Е ЕДНА СЪЩЕСТВУВАЩА И ПОСТОЯННА РЕАЛНОСТ В КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ и не може да бъде игнорирана от западните правителства и анализатори, без да се отрази на точността и реализма на техните оценки за комунистическия свят.
Аз се занимавам с комунистическата дългосрочна стратегия от 17 години и мисля, че знам какво пиша. Но е вярно, че тази теория не среща разбиране в научните кръгове и сред десните политици на Изток и Запад. Виждаме, че и Ангел Грънчаров обикновено без да си направи труда да се замисли и вникне в казаното, бърза да го обявяви за конспиративизъм или дори за дезинформация на КГБ или антиамериканизъм! Само че не е антиамериканизъм да анализираш обективно Америка и да се опитваш да я предупредиш за дебнещите я опасности.
Само че аз съм достатъчно реалист и знам, че тези предупреждения са напразни, хората искат да вярват в хубави неща, да пазаруват и да се развличат, още повече че вече вероятно е късно и мрак се спуска над света.
Публикуване на коментар