Веселин Драков: Добре, че е имало хора, които са рискували живота си снимайки тези кадри, за да видят сега младите (и тези с по-къса памет) какво "благоденствие" е било!
Dimitar Kolev: Това беше зрелия социализъм! Спомням си по това време в най-големия хранителен магазин Хасково, във витрините за месо имаше само пилешки крака, повтарям - ПИЛЕШКИ КРАКА!!!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
11 коментара:
Тук не става дума за благоденствие, това въобще не е чак толкова съществено. Ангел Грънчаров, за чиято философия централна е свободата, би трябвало да се опита да обясни на хората нещата, но явно не е мислил достатъчно по въпроса. А истината е, че за нас СВОБОДАТА СТОИ НАД ВСИЧКИ ПРАГМАТИЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ, включително над пълните или празни рафтове в магазините. Не затова сме демократи, защото при демокрацията магазините са пълни, а защото свободата стои за нас над всичко. Дори да беше обратното, дори тиранията да произвеждаше благоденствие, а свободата мизерия, пак щяхме да бъдем демократи. Тук Ангел Грънчаров ще направи елементарното и близко до ума възражение, че несвободата не може да произвежда благоденствие и в ползва на това твърдение наистина може да се приведат конкретни аргументи. Свободният пазар наистина е по-ефективен от плановата, социалистическа икономика. Но в случая аз не говоря като икономист, а в ШИРОК, ПРИНЦИПЕН ПЛАН като ФИЛОСОФ. ЛОГИЧЕСКИ ВЪЗМОЖЕН, МИСЛИМ Е СВЯТ, в който свободата да не се асоциира с пълни магазини и тогава ПАК ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕМ НЕГО, а НЕ СВЕТА НА ПЪЛНИТЕ МАГАЗИНИ И НЕСВОБОДАТА.
Друга тема е, че аз не съм привърженик на западната демокрация в днешния й вече извратен вид, защото тя често води до охлокрация – власт на тълпата. Не са съвсем лишени от смисъл идеи като образователен и имуществен ценз при гласуване и въобще ДЕМОКРАЦИЯТА СЕ НУЖДАЕ ОТ АРИСТОКРАТИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ЗА ДА Е СТАБИЛНА. В България например благодарение на простаците, циганите и турците страната има сегашното правителство на БСП и ДПС, т.е. пример за гласуване от страна на тълпата par excеllеnce. Америка пък благодарение на негрите и латиноамериканските имигранти гласува за леви президенти като Клинтън и Обама, които на са просто леви в американския смисъл, а направо комунисти.
Между другото при (режисираното) рухване на комунизма комунистите умело манипулираха населението и Запада, като нарочно задържаха стоките в складовете и магазините пустееха. В България това беше дело на Андрей Карлович, а в Русия на тов. Валентин Павлов ( Кой пък беше тоя? Ами имената на тези хора трябва да се помнят. Последният премиер на СССР Павлов освен всичко преди фиктивния разпад на СССР обменяше милиарди рубли срещу западна валута, после участваше в ГКЧП при преврата през август 1991.) Интересно, че след освобождаването на цените, извършено от съответно от Костов и Гайдар, магазините като с магическа пръчка се напълниха мигновено. Откъде се взеха изведнъж всички тези стоки? Повечето хора обаче или са забравили тези неща, или не се замислят върху тя. Но ние се замисляме.
А съвсем друг въпрос е, че модерният капитализъм също се натъква на граници, защото той не може да съществува без постоянен растеж и експанзия. Но на Земята той вече няма накъде да се разширява, пазарите са наситени. Правителствата се опитват да компенсират това чрез кредитна експанзия и печатане на пари, като по този начин създават изкуствено търсене, но това не може да продължава вечно. А може и да може, защото има сериозни икономисти, които противно на всички правила на здравия разум точно това твърдят: според тях колкото повече пари взимаме назаем, толкова по-богати ставаме! Ако е така, значи те са изобретили икономическото перпетуум мобиле и заслужават не нобелова, а някаква друга, още по-велика награда.
Антикапитализмът Ви предизвиква само усмивки на съжаление... ценностната дезориентация (нихилизмът) не прощава никому...
Коментарът на Ангел Грънчаров позкава, че нищо не е разбрал и осмислил. Той трепери сакън някой да не каже нещо против капитализма, че това би могли да налее вода в мелницата не левите и ако се чуе и намек за критика на капитализма, това автоматично е «нихилизъм». Ангел Грънчаров не може да схване, че съвременният капитализъм не е капитализмът до около 1970, а нещо съвсем друго. Евгений Дайнов: «…новият ни преход съвпада с преход в световен план. В света какво доведе до финансовата криза – ОЛИГАРХИЗАЦИЯТА НА ИКОНОМИКАТА И БЕЗСИЛИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ.»
Аз от много години размишлявам над съвременния капитализъм и съм дискутирал върху тези въпроси не с някой друг, а със самия вече покоен суперлиберал и привърженик на свободната пазарна икономика лорд Ралф Дарендорф, който в началото на 1990-те ми обърна внимание на злополучното развитие на капитализма и излезе прав. Лошото че, че рухването на капитализма дойде в момент, когато старите демокрации вече се бяха извратили. Какво сега да строят посткомунистическите страни – олигархичен казино-капитализъм-кредитизъм? Но аз бих искал сериозна дискусия по темата, която тук явно е невъзможна, защото в блога на Грънчаров цари примитивна свръхполитизация, при която аргументите нямат значение, а само емоциите. Но явно за това трябва подготовка, а такава имат малцина. И наистина какво би могъл да каже Ангел Грънчаров по темата? Той е философ, работещ в съвсем други области – любовта, пола, образованието и т.н. и в това няма нищо лошо, но не е компетентен по много други въпроси. Съвсем не е необходимо да имаме мнение по всичко и всяко, но трябва да си признаем, когато, както се казва, достигнем нивото на нашата некомпетентност.
Кофти работа, Грънчаров!
Анонимникът те залива с поток от думи, в повечето случаи - нищо не значещи, без аргументи, без доказателства, без връзка с темата, ако щеш - даже без смисъл.
Знам, боли те! С твоите камъни - по твоята глава!
Чак пък да боли! :-) Шегаджия си,, и то голям! :-) Освен това не си прав, туй, което той пише, има смисъл. Това, че не съм съгласен с него, не значи, че в думите му няма смисъл. А ти пък защо толкова се вълнуваш и радваш? Що не вземеш от радост да изиграеш един казачок? :-)
Ако можех , бих изиграл и казачок, ама не мога.
Но, за твое здраве тропнах ръченица. 4-5 години играх в танцовия състав на училището . Цар съм на македонските хора и на Дайчовото.
"тов. Валентин Павлов ( Кой пък беше тоя?"
Много добре го помня - едър, червендалест, беше банкер. Почина , мисля, преди 6-7 години.
а вие анонимният, какъв сте по професия, че раздавата квалификации кой е компетентен и кой не, че да коментира. Щото аз мога да ви кажа, че съм дипломиран политолог и говорите опашати глупости вече години наред.
"...че раздавата квалификации кой е компетентен и кой не..."
Че ти какво мислиш - раздаването на кфалификации е основното нещо, с което се занимава Грънчаров.
Никого не заливам с нищо, мисля, че блоговете и форумите са именно за това – да се обменят мнения, мисли, становища. Като скептик, който се съмнява във всяко и всичко, никому не натрапвам моето мнение, само го поставям на обсъждане и съвсем нямам намерение да тероризирам Ангел Грънчаров, когото уважавам като човек, мислител и интелектуалец и комуто благодаря, че реагира на моите постове и в духа на най-добрите философски традиция им дава публичност, дори когато не е съгласен с тях, като понякога ги извежда дори в отделни публикации. Радвам се също, че в случая Ангел Грънчаров ме защитава и намира смисъл в казаното от мен, макар и да не е съгласен с него. Впрочем искам още веднъж да го уверя, че политически сме принципно съмишленици, разликите ни са само по отношение на рухването на комунизма и реалния баланс на силите в света. Аз мисля, че колапсът на комунизма беше планиран и дирижиран и макар че „стратезите” имаха и много провали, като цяло напредват с плановете си, а Русия и Китай са по-силни и влиятелни, отколкото изглеждат. Грънчаров от своя страна сякаш съзира в рухването на комунизма спонтанен процес в резултат на вътрешните противоречия на системата и смята Запада начело са Америка за велик и непобедим.
Учудвам се обаче на друго: вярно, аз понякога излагам малко неортодоксални схващания, които за хора бе съответната подготовка изглеждат странни и непонятни и те нямат какво да коментират по тях, но ми е интересно друго: когато аз се натъкна на неконвенционални теории и интерпретации в някаква област, ако изглеждат достатъчно обосновани и логични и почиват на някаква емпирична база, веднага съм безкрайно любопитен да разбера повече, да науча от кои източници черпят авторите, на каква фактологична база стъпва теорията и т.н, защото от историята и методологията на науката е известно, че повечето теории са само временни и рано или късно биват опровергани и заменени с нови. Ортодоксалните схващания доста често не отговарят на истината. Винаги ме е интересувало всичко и съм искал да зная всичко – макар че това, разбира се, е невъзможно.
В коментарите в блога аз излагам само някои най-общи мисли и съображения и само скицирам нещата, иначе би трябвало да напиша цяла книга. Странно е обаче, че никой не пита: а откъде знаеш всички тези неща? Сигурен ли си, че е така? Дай да видим източниците ти, да проверим емпиричната ти база! В действителност коментаторите изпадат в плен на емоциите си, без да се опитат да вникнат в казаното, и започват да раздават безумни квалификации. В този случай може би е по-добре да се мълчи, за да не ставаш са смях. Бих добавил: ами ако не ви е интересно или не можете или не искате да четете и коментирате философски блогове и форуми, идете във форум за кройка и шев или за отглеждане на лимони или за запознанства. Никой не ви принуждава да сте тук. Философията и политологията са такива, каквито са и не са за всеки. Това не е интелектуална надменност, защото със Сократ знаем, че нищо не знаем, но е едно напомняне.
Дипломата по която и да било дисциплина няма особена стойност и не е тапия за квалификация. Карл Попър например е бил в ужас от академичните философи, според него философията не може да е академична дисциплина или професия. Между другото големите пробиви в науката са правени много често от аутсайдери и любители и за това може да се дадат много примери. Специално англосаксонската наука гъмжи от такива „образовани любители”.
Впрочем самата политология е доста еклектична и малко фиктивна дисциплина.
Иначе аз мисля, че тесни специалисти са необходими на човечеството, но не по-малко ценни са генералистите, хора, които работят интердисциплинарно и имат поглед върху няколко или много области, а такива има все по-малко.
Публикуване на коментар