Защо, господа управляващи, нашите внуци не са в България? (Из швейцарските записки на г-жа Василева)

Aз не обичам баби!

"Аз не обичам баби!", заявява откровено Мила, моето сладко момиченце. Тя иска да се върна в стаята си. Не иска да среша дългата й косичка, не иска да играем. Мръщи се и иска гледачката Милена и мама вместо мен. Питам я защо. Дали защото бабите са вече стари и не са красиви като мама? Кима с глава. Дали не е защото те са лоши? Отново кима с глава. Казвам че всички жени всеки ден остаряват по малко. Това не може да се промени. Казвам също че не съм лоша, че съм нейната баба и много я обичам. Но искам тя да стане добро и мило момиче, затова искам да помогна на мама да я научим как е правилно да се държи. Защото така съм научила мама на много неща, а сега трябва да науча и Мила. Гледа ме с недоверие. Питам я дали се страхува от мен. Кима с глава. Не знае защо се страхува и решава да даде следното обяснение: "Гледах едно филмче, в което на едно парти бабата беше лошата".

Разбира се, аз подозирам защо малко се страхува. Изисквам да се храни съвсем сама, да не вика и да не играе докато е на масата, да изяжда всичко, което е в чинията й, да не иска подарък всеки път, щом е с нас в магазина, да не капризничи за това, за онова... списъкът е много дълъг. Казвам "добре" и се оттеглям в стаята си. Неочаквано за мен самата очите ми се насълзяват. Тези деца нямат нужда от мен. Плача. Пакетът с носни кърпички до мен бързо се стопява. Не мога да спра сълзите си.

Накрая проумявам постепенно истината. Тези деца наново се запознават с мен след дълги периоди. За 1, 2, най-много за 3 месеца ме забравят напълно. За тях мама и тате са всичко, което имат. Периодично се появявам в живота им и отвличам вниманието на мама и тате, а това внимание преди моето идване е принадлежало единствено и изцяло само на тях. Чувстват се пренебрегнати, дори фрустрирани заради тази натрапница "баба". Къде зациклят нещата и се прекъсва естествения ход на нещата, в случая отношенията баби, дядовци - внуци? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo