Продължавам "жизнеописанието" си, започнато тази сутрин; сега вече съм в едно кафене наблизо до училището, при мен е топло и уютно, а навън вали - браво, мила природо! - възхитително пухкав сняг, всичко е бяло, като в приказките, толкова се радва сърцето ми на тази красота! Да, нямам думи да изразя чувството си, дето ме обзема, като гледам през запотените прозорци толкова дълго мечтаната зимна и снежна идилична картина: най-хубавото време за философстване е - да повторя Хайдегер - онова време, когато снегът вали на едри парцали и скрива във феерична картина наличния свят, той също така и създава оня носталгичен уют и трепет "навсякъде да си си като у дома" (думи на Новалис), който свързваме с философията. А какво по-хубаво е от това наистина да си си у дома, да бумти печката, а пък навън снегът да пада на парцали - ех, тая картина, която свързвам с детството си, е така трепетна за мен! Е, сега съм просто в едно кафене, наоколо са непознати ми хора и аз ще опитам да се отдам не на сладостно и трепетно философстване, а на банални описания на случки от така сивото ни ежедневие - каква дисхармония е това в сравнение с чувството, с което е преизпълнена душата ми в този момент!Няма как, налага се да продължа. Понеже ме обхвана съвсем друго чувство, ще бъда пределно кратък. Уби ми се заради тоя превъзходен сняг да пиша за разните му там мръсотийки, в които съществуваме. В които сме затънали - кой знае защо. За жалост станало е така: в душите ни е сякаш значително по-мръсно отколкото е навън, в света, в природата, даже и в зимния градски пейзаж ето в този бял момент - бял от толкова много пухкав сняг. Ний, пловдивчните, още повече се радваме на снега, тъй като сме, така да се рече, южен град. Но ето, и ний бяхме наградени със сняг - с какво ли сме го заслужили? Вероятно природата ни дава знак да опитаме да сме поне малко по-чисти, вътре, в душите си - явно е точно така. Няма начин да не е така. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
“…….тъкмо тук следва да се насочат усилията, щото висшата цел на образованието, разбира се, съвсем не е прословутото "трупане на знания" или "многознайството", напротив, е придобиването на онова, което е съвсем занемарено, спрямо което си позволихме такова престъпно безхаберие: формирането на ония дълбоко душевни и личностни характеристики (умения, качества, навици и пр.) на пълноценно живеещия човек, които са истинската първа цел на образователния процес, който иска да е на едно съвременно ниво или почва;”
Напълно съм съгласен с така формулираната цел на образованието, като ще допълня, че това е главната му цел. Образованието обаче има и много други цели, като например "трупането" на знания за различните предмети и области от техническо естество, за да може всеки да се изгради не само като високо нравствен човек, но и като добър професионалист в областта която си е избрал да работи.
Томи Томев.
Г-н Томев, да не би наистина убедено, а не светло-блажено-комунистически-пожелателно да твърдите,
че изграждането на високо нравствен човек действително и действащо Е главната цел на образованието?!
Или сте искали да кажете, че това БИ СЛЕДВАЛО да е главната му цел.Защото с прискърбие и жалост
изцяло и напълно се съгласявам с Ангел Грънчаров, а и от своя опит - и на опитното зайче -
ученик в същото образование и, като университетски преподавател, го твърдя, че положението в него,
в нашето образование, от социалистическото му пръкване поне, "видоизменяне и усъвършенстване",
та до ей този настоящ момент - тази цел не е била, а не е и сега, не само първа, не само главна, но тя дори
не е била и поставяна пред министерството иначе, освен блажено, по-комунистически безхаберно,
принципно благопожелателно.И не е била решавана, камо ли постигана в някаквата степен от институцията МО.
Без и най-малкото истинско, действително, разумно, смислено, и промислено планиране, програмиране,
действане, изпълняване и контролиране на резултата от министерството по тази негова уж и на ужким -
ГЛАВНА ЦЕЛ.
Пък, ако някой умен министър, или чиновник е осъзнавал, се е сещал, се е тревожил, се е кахърил по
някакъв начин за тази ГЛАВНА и ОСНОВНА ЦЕЛ на образованието, и е ратувал за нея, то уви, резултатите
от дейността му не са довели до никакво мръдване от долната му мъртва точка на този истински, същностен и
огромен проблем на образованито ни. Чест прави на всеки, който дръзва да го изтъкне и да го обсъжда.
За който ИСТИННО свидетелстват в настоящия момент учителят-философ Ангел Грънчаров, със своята
училищна практика, а и оплювачите му "ужким опоненти" в неговия блог и тъпо мълчащите му
администратори, ако разбирате за какво намеквам...
Пък, ако към тях добавя и цялото настоящо народно събрание и излъченото му правителство, навярно
съвсем ще разберете и схванете за какво ми е "намекът"...
Защото, ако потвърдите Вашето "Е", бих полюбопитствал и бих Ви помолил да ми обясните как - с какви
средства на съвременната българска образователна система и на министерството, което ги приема и практикува,
и по какви способи, и чрез какви ресурси се осъществява тази негова, на ОБРАЗОВАНИЕТО - главна, според Вас и
истинската първа цел на образователния ПРОЦЕС, според Ангел Грънчаров.
2014.01.30г. Владимир Петков-Трашов
Г-н Томев, да не би наистина убедено, а не светло-блажено-комунистически-пожелателно да твърдите,
че изграждането на високо нравствен човек действително и действащо Е главната цел на образованието?!
Или сте искали да кажете, че това БИ СЛЕДВАЛО да е главната му цел.Защото с прискърбие и жалост
изцяло и напълно се съгласявам с Ангел Грънчаров, а и от своя опит - и на опитното зайче -
ученик в същото образование и, като университетски преподавател, го твърдя, че положението в него,
в нашето образование, от социалистическото му пръкване поне, "видоизменяне и усъвършенстване",
та до ей този настоящ момент - тази цел не е била, а не е и сега, не само първа, не само главна, но тя дори
не е била и поставяна пред министерството иначе, освен блажено, по-комунистически безхаберно,
принципно благопожелателно.И не е била решавана, камо ли постигана в някаквата степен от институцията МО.
Без и най-малкото истинско, действително, разумно, смислено, и промислено планиране, програмиране,
действане, изпълняване и контролиране на резултата от министерството по тази негова уж и на ужким -
ГЛАВНА ЦЕЛ.
Пък, ако някой умен министър, или чиновник е осъзнавал, се е сещал, се е тревожил, се е кахърил по
някакъв начин за тази ГЛАВНА и ОСНОВНА ЦЕЛ на образованието, и е ратувал за нея, то уви, резултатите
от дейността му не са довели до никакво мръдване от долната му мъртва точка на този истински, същностен и
огромен проблем на образованито ни. Чест прави на всеки, който дръзва да го изтъкне и да го обсъжда.
За който ИСТИННО свидетелстват в настоящия момент учителят-философ Ангел Грънчаров, със своята
училищна практика, а и оплювачите му "ужким опоненти" в неговия блог и тъпо мълчащите му
администратори, ако разбирате за какво намеквам...
Пък, ако към тях добавя и цялото настоящо народно събрание и излъченото му правителство, навярно
съвсем ще разберете и схванете за какво ми е "намекът"...
Защото, ако потвърдите Вашето "Е", бих полюбопитствал и бих Ви помолил да ми обясните как - с какви
средства на съвременната българска образователна система и на министерството, което ги приема и практикува,
и по какви способи, и чрез какви ресурси се осъществява тази негова, на ОБРАЗОВАНИЕТО - главна, според Вас и
истинската първа цел на образователния ПРОЦЕС, според Ангел Грънчаров.
2014.01.30г. Владимир Петков-Трашов
Нов учебен предмет с наименование и съдържание за следното:
"Себепознание и духовно развитие на личността".
Това е отговорът ми.
Томи Томев.
Публикуване на коментар