Записки в дневничето ми, писани в кафенето

Имам два "прозореца", сиреч, имам два учебни часа време, в което нямам часове; и ето, седя в едно кафене, почивам си и извадих малкото лаптопче, което нося почти постоянно със себе си (ако не броим и малкото таблетче, което от известно време също е мой постоянен спътник, няма как, интернетен маниак съм: да ми се впише това в... "психиатричната диагноза"!). И решавам нещичко да напиша в дневничето си, тази сутрин не успях нищо да напиша, и то по две причини: първата, че ми се наложи да ида в избата да видя как върви втасването на киселото зеле, зер, и аз съм българин и моят дом също без кисело зеле не може да презимува; това ми отне доста време, а пък имам днес първи час, в 8.00 трябва да съм на линия; а втората причина нищичко да не напиша днес е, че бях зает с това да публикувам чудесния текст на г-жа Мария Василева, който тя така любезно ми предостави за публикуване в блога, наред с много снимки, клипчета и прочие; с нея, както е известно, започнахме работа по един великолепен проект: с нейните очи, с посредничеството на нейното съзнание да направим нещичко та да запознаем читателите на блога с живота, с реалностите на Швейцария, където г-жа Василева е в момента. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo