Имам два "прозореца", сиреч, имам два учебни часа време, в което нямам часове; и ето, седя в едно кафене, почивам си и извадих малкото лаптопче, което нося почти постоянно със себе си (ако не броим и малкото таблетче, което от известно време също е мой постоянен спътник, няма как, интернетен маниак съм: да ми се впише това в... "психиатричната диагноза"!). И решавам нещичко да напиша в дневничето си, тази сутрин не успях нищо да напиша, и то по две причини: първата, че ми се наложи да ида в избата да видя как върви втасването на киселото зеле, зер, и аз съм българин и моят дом също без кисело зеле не може да презимува; това ми отне доста време, а пък имам днес първи час, в 8.00 трябва да съм на линия; а втората причина нищичко да не напиша днес е, че бях зает с това да публикувам чудесния текст на г-жа Мария Василева, който тя така любезно ми предостави за публикуване в блога, наред с много снимки, клипчета и прочие; с нея, както е известно, започнахме работа по един великолепен проект: с нейните очи, с посредничеството на нейното съзнание да направим нещичко та да запознаем читателите на блога с живота, с реалностите на Швейцария, където г-жа Василева е в момента. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Образовението наред със здравеопазването трябва да е централно за едно модерно общество, а не МВР и МНО, както е за комунистите. Затова и професията на учителя и педагога несъмнено е много важна и благородна. Въпреки това не бива да смятаме, че светът се върти само около учителите и че всеки един от тях е велик и незаменим. Има и други важни профессии, но техните представители нямат склонността да рефлектират безкрайно върху себе си. Затова и няма книги от рода на «Изкуството да си дърводелец» или «Изкуството да си миньор» и даже почти няма книги от рода на «Изкуството да си пианист». Те просто си вършат работата.
по-добре спри да се излагаш вече
нека да продължи да се излага та другарката директорка да може да го уволни най-сетне
Не разбирам злобата на последните двама анонимни. Това форма на някакво самозадоволяване ли е? Критиката предполага обосноваване. Направете го, а не с по една фраза да подмятате омраза.
грънчаров трябва да спре да пише за да не се излага
Публикуване на коментар