Публикацията от вчера под заглавие Ново Открито писмо до Министъра на образованието и Омбудсмана на Републиката във връзка с новите зулуми на една администраторка предизвика доста коментари, сред които преобладава реакцията на осъждане на най-новия "зулум" на въпросната администраторка, свеждащ се до това, че та, изживявайки се като... "психиатър", ми сложи една доста решителна "медицинска диагноза", именно приписа ми склонност към изпадане в някакви привиждащи й се "нервно-психични разстройства" - нищо че няма длъжната компетентност за това; същевременно въпросната властна особа явно не се безпокои много от това, че най-вероятно ще й се наложи да доказва "диагнозата" си пред един законен съд, щото тия неща все пак подлежат на доказване; както и да е, засега оставям на съвестта й тия най-нови изцепки, които дръзна да си позволи. И на съда на общественото мнение ги оставям, щото, както казах, читателите на моя доста популярен все пак блог реагират, не са безучастни, индиферентни, щото тая история има и твърде значим нравствен смисъл (отчетете това, че в случая става дума за поведението на овластено лице в образователно-възпитателната и личностно формиращата сфера!). Сред многото коментари подбирам два, които в някакъв смисъл обобщават най-същественото във всички останали коментари: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Отново ви казвам, че диагнозата за нервно-психично разстройство не е обидна и следва да се провери дори за ваше собствено спокойствие.
госпожо анастасова защо не пишете от свое име ами се криете като анонимна?
госпожо Анастасова а защо вие самата не отидете при психиатър да се изследвате за своите нервни и психиатрични кризи и разстройства?
Публикуване на коментар