Бях решил да се въздържам да пиша по нашата "световно-историческа разпра" с многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-Пловдив, с която преди празниците разговарях продължително и то в един доста помирителен тон, ала се налага пак да напиша нещичко. Имах надеждата, че постепенно нейната активност спрямо мен ще намалее, сиреч, че тя ще миряса, още повече че тя и на втора инстанция загуби нашето съдебно дяло, което би следвало да й покаже нещо. Да, наистина бях решил да започна нов етап в отношенията ни, щото, признавам си, ми писна да се занимавам с нейните непрекъснати административни зулуми. Да, ама не: ето тази сутрин, понеже днес съм на ТЕЛК (за евентуално продължаване на инвалидизирането ми), решавам да погледна "производствената характеристика", която получих непосредствено преди празниците в един запечатан плик (!), да, отворих плика (в предишни подобни случаи съм получавал характеристиката си не в плик, а така, като формуляр) за да се запозная с нея - и какво да прочета?! Сюблимно е, няма що, заслужава си да се прочете. Ето какво е благоволила да напише въпросната административна особа по мой адрес, в качеството й на мой ръководител (цитирам дословно): (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
14 коментара:
Дали директорката ти съзнава какъв неспасяем автогол си е вкарала?!?
:-)
gran4arov da ti kaja ne6to vajno tazi tvoia direktorka i zamestni4kata i stoianva sa aktivistki na edna sataninska sekta ot amerika pazi se ottiah za6toto e vazmojno da te ubiat pazi se te sa mnogo opasni tazi stoianova e na4alnik v sektata za plovdiv a pak atanasova direktorkaka izpalniava neinite zapovedi ne znam dali znae6 no i dvete se praviat na mnogo viarva6ti i postoiann agitirat u4enicite da stanat e te sektanti triabva niakoi da dade signal do minestersvoto za da ia uvolniat tazi direktorka ama hrata gi e strah az niah v tazi sekta i zatova znam si4ko za tiah pazi se te sa mnogo opasni za tvoe dobro ti pi6a tova
Защо автогол, бачо Кольо?
glupava jena...
Ами..., без коментар. Да го коментира, който назначи една филоложка - българистка за директор на ПГ по електроника и електротехника! Щом трябвало да я направят директор, то поне на ПГ по обществено хранене или по шев и козметика! Тогава поне щеше да разбира за какво става дума в часовете по професионално обучение!
За повече информация - "Големанов" от Ст.Л.Костов
Анонимен каза...
"Защо автогол, бачо Кольо?"
Защото е издала официален документ, в който е написала стопроцентова диагноза, без да има компатнтност и без някой да го иска от нея.А това е чиста клевета.
Не съм юрист, но мисля, че Грънчаров може да заведе дело срещу нея.
Дано заведе и да я осъди. Наистина е клевета.
Господ да я съди!
Да го коментира този, който назначи тази "калинка" на такъв пост :-)
Съдът трябва да я осъди. Господ няма да я осъди, защото няма господ.
Да каже човек "няма Господ" означава, че нищо не е казал. Ще Ви помогна малко да разберете какво всъщност казвате:
Бог по идея е Абсолютното и най-пълноценно съществуващото, той е нещо повече дори от самото съществуване - защото е основанието за съществуването, неговата причина. Без Бог няма да съществува нищо. И Вие всъщност казахте, благоволихте да кажете: съществуващото не... съществува! Тоест, благоволихте да кажете (напишете) една глупост.
Длъжен бях да Ви го кажа, щото Вие вероятно си мислите, че казахте нещо, а Вие всъщност казахте... нищо (едно нищо!). Когато на човек му се прииска да каже... нищо, по-разумно е просто да си замълчи... :-)
Разбрах ви много добре. Сега ви остава САМО едно: Да демонстрирате, че твърденията ви съвпадат с реалността.
Чакам.
Разбрах ви много добре. Сега ви остава САМО едно: Да демонстрирате, че твърденията ви съвпадат с реалността.
Чакам.
Публикуване на коментар