Отново ми се налага да напиша един административен документ (доклад), в който да поставя на вниманието на училищната общност и на ръководството един интересен и показателен, направо красноречив инцидент, подлежащ на най-ефективно разрешаване, ала, за жалост, превърнал се в нещо, наподобяващо едва ли не "шекспирова история"; ето за какво става дума, ще карам директно, без особени анализи на случилото се, тъй като нямам време, след около половин час ще трябва да ставам и да тръгвам на работа: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Това е развихрянето на ...Мухъла бе, на кого другиго.
На гледащия право в очите гангстер-наглец - доколкото разбирам и схващам,че става
дума и иде реч за същия този, с извинение ученик, супер възмутително нагло гледал те
право в очите и нарекъл те, уважаеми УЧИТЕЛЮ Грънчаров, с думичката "мухъл !" и то
пред множеството сеирджии-съученици, та си бил принуден да го питаш за теб ли се
отнасяся неговото определение, или е за... филанкишията.Пък на този смелчага-чалгаджия,
страхливото копеле, не му достигнали, нито наглостта, нито и смелостта, къде ти:
да ти каже, право куме у очи, че за теб се e отнасяло това му лайнарско определение...
Е, тогава бих му признал, че е истински смела и отговорна за постъпките си
мутра-наглец, а не някаквата муха без глава, смехотворно, безумно и тъпо кълчеща и
развихрила се маймуна из коридорите на училището и двора му, с красивата връзка
на ризата, около врата си, (символична, или действителна - все тая!) - на която красивата
директорка на ПГЕЕ-Пловдив и педсъветът й, вместо да стягат възела, за да я дисциплинират и
озаптят, та ясен, достоен и наложителен пример да дадат, недопустимо го ... развързват.
Възелът на тази, чудно ли, че и реално в ПГЕЕ-Пловдив, освен литературно съществуваща
и описана, жалко кривяща се, подскачаща, гримасничеща и наглееща маймуна-орангутан...
Мухъла де.
Как търпите в училището си подобни отврати бе, чоджум.Как и защо.
2014.02.14г. Владимир Петков-Трашов
В моите ученически години преди 1989 веднъж един ученик НЕВОЛНО блъсна един учител в коридора и незабавно получи такава звучна плесница, че щеше да му хвръкне главата. Трудно ми е да си представя какво щеше да стане, ако го беше блъснал нарочно. Това не е пледоария за физически наказания и ненужна строгост, но при целия педагогически либерализъм е истина, че младите хора трябва да бъдат държани в известно подчинение и страхопочитания, иначе просто не става.
Уважаеми г- н Грънчаров, това не е епизод, а ежедневие в българското училище. Делегиран бюджет- гавра с висшата цел - оформяне на човечност и у ученика и подготовката му за творческа и търсеща хуманността млада личност. И не е виновен ученикът, а образователната система у нас. И те цитирам:" Преди повече от месец с мой доклад беше предизвикано на Педагогически съвет обсъждане поведението на един ученик от Х Е клас, именно ученика М. (фамилията ще добавя скоро, тъй като в момента я нямам пред себе си, а тя е доста трудна и за произнасяне, и за писане). Тогава представих, описах изяви на този ученик, грубо и по арогантен начин накърняващи личността и достойнството на един преподавател, на един учител, именно на моя милост. Беше ми интересно как ще реагира ръководството на училището и Педагогическия съвет на този случай, тъй като в него се съдържа обезпокоителен симптом, свидетелстващ за рязко влошаване на ситуацията с дисциплината. След бурни дебати, но не по поставената, а по съвършено друга тема Педагогическият съвет тогава не реагира никак, на ученика не беше направена дори и забележка, камо ли пък да беше наказан по-строго. Явно това той го е възприел като своеобразно "насърчение" да продължи още по-активно все в същата посока.". Притчата за баницата и лудия е не само за образованието, но и за същността у нас.
Toma Tonev
Много трудно е да обучаваш и възпитаваш същества, отлично познаващи правата си и непознаващи задълженията си...
Така се подготвят мутрите, още от ученическата скамейка.
Публикуване на коментар