УТРЕ ПАК ЩЕ БЕСИМ АПОСТОЛА
Почитаме Левски,
но слугуваме на Пеевски,
мечтаем за величие,
но сме пълни с безразличие...
Искаме свобода... но тя има цена!
А кой, КОЙ е готов да я плати?
Аз, или той... а може би ти?
Просто се чудя - докога ще стоим?
Колко още робство ще търпим?!!
С горното "лирично отклонение" намеквам, че всеки ден, в който живеем като мишки, сякаш пак бесим Левски, а в негово лице - всяка идея и мечта за свободна България... Сори, за мен 19.02. не е "празник", Левски - не е "традиция"! Левски е мерилото за това доколко живеем достойно и свободно, а денят, в който животът му е отнет - е моментът за равносметка къде сме спрямо това "мерило"! И затова 19.02. е тъжен ден за мен. Не толкова защото Левски е бил обесен, дори в смъртта на тоя човек има повече достойнство, отколкото в днешния ни живот - ето ТОВА е тъжното!
Написа: Gery Nikolova
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар