Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
вторник, 13 май 2014 г.
Сборник с интересни текстове на Кант
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Кант си остава велик и неповторим, дори да не сме съгласни с него във всичко, но какво да мислим за останалите немски класически философи от германския идеализъм – Фихте, Шелинг и Хегел? Моят вкус винаги е бил повече не към „дълбоките” немци, а към „повърхностните” британски емпиристи.
Между другото мога да Ви предложа за публикуване в блога, а по Ваша преценка и в сп. „Идеи”, една телеграмна обща характеристика на аналитичната философия, стига да намерите текста за достатъчно добър и смислен. Драснах го набързо по молба на един познат, който искаше да знае какво е това „аналитична философия”, затова не претендира за оригиналност, за професионалните философи това са баналности, освен това е един вид компилация или плагиат от различни източници, макар че съдържа и някои мои мисли. Хубаво е обаче да не с подписва с псевдонима „Хлопаща дъска”, а с Благовест Германов например. Уверявам Ви освен това, че не е писан под диктовката на КГБ – хаха. И така:
Аналитична философия
Аналитичната философия, наричана понякога и лингвистична философия или философия на езика, е доминантното философско течение в англо-американския свят, противопоставенa на “континенталната философия”, която се смята за характерна за “континентална Европа”.
Трябва веднага да се отбележи, че разделението на “аналитична” и “континентална” философия е условно, освен това е практически невъзможно да се даде точна и задоволителна дефиниция на аналитичната философия. Може би най-характерният отличителен белег на аналитичната философия все пак е, че тя се обляга силно логическия и лингвистичен АНАЛИЗ, откъдето и произхожда нейното име. Същевременно тя е скептично настроена към характерните за континенталната школа спекулативни, отвлечени, “дълбоки”, метафизични разсъждения и големи “системи”, лишени от емпирична база.
Българската философия се развива твърдо в традицията на континенталното течение, като след 1989 вече се появяват и отделни представители на аналитичната школа. Разбира се, между 1944 и 1989 господства догматичен марксизъм, а всички останали философски направления, били те аналитични или континентални, се подвеждат под знаменатела на “буржоазната философия” и се подлагат на остра критика.
Историческо развитие
Както аналитичната, така и континенталната философия признават рационалиста Декарт за основоположник на модерната философия, последван от представителите на британския емпиризъм Лок, Бъркли и Хюм и германския философ Кант, който се опитва да съчетае и помири рационализма и емпиризма. След това обаче аналитичната философия силно се отклонява от континенталната, като Хегел, Маркс и Ницше, както и философските течения на 20-ти век феноменология, екзистенциализъм, херменевтика и структурализъм не играят роля за нея.
За ранните аналитични философи най-важният философ след Кант е германският математик, логик и философ Готлоб Фреге (1848-1925), който прави революционни изследвания върху основите на математиката и логиката. Неговите теории са доразвити от англичаните Джордж Мур (1873-1958), Бертран Ръсел (1872-1970) и австриеца Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), смятани за основатели на аналитичната философия. Централна за този етап е концепцията на „логическия атомизъм”, който разглежда света като съставен от „атомарни факти“ и предлага да се създаде логически съвършен език на основата на модела на логическия език.
Техните възгледи са в основата на втората фаза от развитието на аналитичната философия: логическия позитивизъм (логически емпиризъм, неопозитивизъм), който застава на изключително “антиметафизични” позиции и съчетава логически анализ с емпиризъм и “научност”. Според него повечето от традиционните философски проблеми са само привидни и най-често лишени от смисъл, тъй като не могат да бъдат опитно проверени (верифицирани). Неговите най-изявени представители са концентрирани през 1920-те и 1930-те години в т. нар. Виенски кръг (Шлик, Карнап, Вайсман, Файгл, Нойрат и др.)
След Втората световна война влиянието на логическия позитивизъм намалява и на преден план излиза третата фаза на аналитичната философия: т.нар. философия на обикновения (нормалния) език, която си поставя за задача да анализира обикновения разговорен език, като целта е по този начин ще бъдат решени философските проблеми, смятайки, че те носят чисто езиково естество (Витгенщайн, Остин). Неопозитивисткият проект за конструиране на идеален език е изоставен. Това течение също започва да губи влияние през 1960-те години. Засега последната четвърта фаза на аналитичната философия с представители като Куайн, Гудман, Крипке, Дейвидсон и др. се характеризира с връщане към класическите и дори метафизични философски проблеми, при което обаче за разлика от екзистенциалисткия и феноменологичен подход и тези въпроси се разглеждат с методите на лингвистичния анализ и математическата логика. Характеристика Макар че не е възможно да се даде точно определение на съвременната аналитичната философия, може да се очертаят някои нейни най-общи белези:
1. Аналитичната философия се отличава със своя ПОДХОД към философските проблеми. Централни за нея са аргументацията и обосноваването, което обяснява голямото значение на логиката.
2. Аналитичните философи разглеждат философските проблеми подобно на тези в природните науки, при което се отделя голямо внимание на детайлите.
3. Аналитичната философия цени особено емпиричните науки.
4. Аналитичните философи държат на концептуална яснота, което обяснява значението на езиковия анализ и формалната логика, като, разбира се, има и неаналитични философи, които също държат на яснота и логика.
5. Аналитичната философия държи повече на системни, отколкото на исторически аспекти. Историята на философията за нея има второстепенно значение.
Според континенталните философи аналитиците са повърхностни, абстрактни и сухи и се задълбочават в ненужни детайли. От своя страна континенталната философия от гледна точка на аналитичната е прекалено амбициозна, измамно дълбока, непрецизна и “замърсява семантично интелектуалната среда” (Щегмюлер).
Различията между двата стила на мислене са най-големи между двете световни войни. След 1970-те години има известен растящ интерес на двете течения едно към друго и дори опити за сближаване.
Това схематично представяне на аналитичната ("позитивистична") философия би било полезно за незапознати с нея хора, на мен ми се обаче струва, че не Ви би затруднило да го допълните с някои по Ваша преценка по-изразителни или показателни извадки от текстове на представителите на това направление, или пък със свои тълкувания за това защо, примерно, Вас толкова Ви прилича този начин на мислене, според мен това ще бъде интересно, ако текстът общо взето стане малко по-голям (ако "набъбне") да речем до 3-4-5 страници А4, тогава ще го публикувам в списанието. В този вид ще бъде кратка справка и не ми се вижда уместно да бъде публикувано. Тъй че помислете и ако искате, допълнете текста, тогава ще излезе. И ще Ви бъда благодарен, че сте направили едно полезно и по-съдържателно изложение на това направление във философията.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Кант си остава велик и неповторим, дори да не сме съгласни с него във всичко, но какво да мислим за останалите немски класически философи от германския идеализъм – Фихте, Шелинг и Хегел? Моят вкус винаги е бил повече не към „дълбоките” немци, а към „повърхностните” британски емпиристи.
Между другото мога да Ви предложа за публикуване в блога, а по Ваша преценка и в сп. „Идеи”, една телеграмна обща характеристика на аналитичната философия, стига да намерите текста за достатъчно добър и смислен. Драснах го набързо по молба на един познат, който искаше да знае какво е това „аналитична философия”, затова не претендира за оригиналност, за професионалните философи това са баналности, освен това е един вид компилация или плагиат от различни източници, макар че съдържа и някои мои мисли. Хубаво е обаче да не с подписва с псевдонима „Хлопаща дъска”, а с Благовест Германов например. Уверявам Ви освен това, че не е писан под диктовката на КГБ – хаха. И така:
Аналитична философия
Аналитичната философия, наричана понякога и лингвистична философия или философия на езика, е доминантното философско течение в англо-американския свят, противопоставенa на “континенталната философия”, която се смята за характерна за “континентална Европа”.
Трябва веднага да се отбележи, че разделението на “аналитична” и “континентална” философия е условно, освен това е практически невъзможно да се даде точна и задоволителна дефиниция на аналитичната философия. Може би най-характерният отличителен белег на аналитичната философия все пак е, че тя се обляга силно логическия и лингвистичен АНАЛИЗ, откъдето и произхожда нейното име. Същевременно тя е скептично настроена към характерните за континенталната школа спекулативни, отвлечени, “дълбоки”, метафизични разсъждения и големи “системи”, лишени от емпирична база.
Българската философия се развива твърдо в традицията на континенталното течение, като след 1989 вече се появяват и отделни представители на аналитичната школа. Разбира се, между 1944 и 1989 господства догматичен марксизъм, а всички останали философски направления, били те аналитични или континентални, се подвеждат под знаменатела на “буржоазната философия” и се подлагат на остра критика.
Историческо развитие
Както аналитичната, така и континенталната философия признават рационалиста Декарт за основоположник на модерната философия, последван от представителите на британския емпиризъм Лок, Бъркли и Хюм и германския философ Кант, който се опитва да съчетае и помири рационализма и емпиризма. След това обаче аналитичната философия силно се отклонява от континенталната, като Хегел, Маркс и Ницше, както и философските течения на 20-ти век феноменология, екзистенциализъм, херменевтика и структурализъм не играят роля за нея.
За ранните аналитични философи най-важният философ след Кант е германският математик, логик и философ Готлоб Фреге (1848-1925), който прави революционни изследвания върху основите на математиката и логиката. Неговите теории са доразвити от англичаните Джордж Мур (1873-1958), Бертран Ръсел (1872-1970) и австриеца Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), смятани за основатели на аналитичната философия. Централна за този етап е концепцията на „логическия атомизъм”, който разглежда света като съставен от „атомарни факти“ и предлага да се създаде логически съвършен език на основата на модела на логическия език.
Техните възгледи са в основата на втората фаза от развитието на аналитичната философия: логическия позитивизъм (логически емпиризъм, неопозитивизъм), който застава на изключително “антиметафизични” позиции и съчетава логически анализ с емпиризъм и “научност”. Според него повечето от традиционните философски проблеми са само привидни и най-често лишени от смисъл, тъй като не могат да бъдат опитно проверени (верифицирани). Неговите най-изявени представители са концентрирани през 1920-те и 1930-те години в т. нар. Виенски кръг (Шлик, Карнап, Вайсман, Файгл, Нойрат и др.)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ И КРАЙ
След Втората световна война влиянието на логическия позитивизъм намалява и на преден план излиза третата фаза на аналитичната философия: т.нар. философия на обикновения (нормалния) език, която си поставя за задача да анализира обикновения разговорен език, като целта е по този начин ще бъдат решени философските проблеми, смятайки, че те носят чисто езиково естество (Витгенщайн, Остин). Неопозитивисткият проект за конструиране на идеален език е изоставен. Това течение също започва да губи влияние през 1960-те години.
Засега последната четвърта фаза на аналитичната философия с представители като Куайн, Гудман, Крипке, Дейвидсон и др. се характеризира с връщане към класическите и дори метафизични философски проблеми, при което обаче за разлика от екзистенциалисткия и феноменологичен подход и тези въпроси се разглеждат с методите на лингвистичния анализ и математическата логика.
Характеристика
Макар че не е възможно да се даде точно определение на съвременната аналитичната философия, може да се очертаят някои нейни най-общи белези:
1. Аналитичната философия се отличава със своя ПОДХОД към философските проблеми. Централни за нея са аргументацията и обосноваването, което обяснява голямото значение на логиката.
2. Аналитичните философи разглеждат философските проблеми подобно на тези в природните науки, при което се отделя голямо внимание на детайлите.
3. Аналитичната философия цени особено емпиричните науки.
4. Аналитичните философи държат на концептуална яснота, което обяснява значението на езиковия анализ и формалната логика, като, разбира се, има и неаналитични философи, които също държат на яснота и логика.
5. Аналитичната философия държи повече на системни, отколкото на исторически аспекти. Историята на философията за нея има второстепенно значение.
Според континенталните философи аналитиците са повърхностни, абстрактни и сухи и се задълбочават в ненужни детайли. От своя страна континенталната философия от гледна точка на аналитичната е прекалено амбициозна, измамно дълбока, непрецизна и “замърсява семантично интелектуалната среда” (Щегмюлер).
Различията между двата стила на мислене са най-големи между двете световни войни. След 1970-те години има известен растящ интерес на двете течения едно към друго и дори опити за сближаване.
Благовест Германов
Това схематично представяне на аналитичната ("позитивистична") философия би било полезно за незапознати с нея хора, на мен ми се обаче струва, че не Ви би затруднило да го допълните с някои по Ваша преценка по-изразителни или показателни извадки от текстове на представителите на това направление, или пък със свои тълкувания за това защо, примерно, Вас толкова Ви прилича този начин на мислене, според мен това ще бъде интересно, ако текстът общо взето стане малко по-голям (ако "набъбне") да речем до 3-4-5 страници А4, тогава ще го публикувам в списанието. В този вид ще бъде кратка справка и не ми се вижда уместно да бъде публикувано. Тъй че помислете и ако искате, допълнете текста, тогава ще излезе. И ще Ви бъда благодарен, че сте направили едно полезно и по-съдържателно изложение на това направление във философията.
Публикуване на коментар