Нямам много време тази сутрин, затуй не мога да зачеквам голяма тема; ще се задоволя с нещо съвсем кратичко. Ще кажа нещо, което чух вчера и което ме накара да се вцепеня от втрещяване, от удивление: не съм очаквал, че нещата могат да стигнат чак дотам. Ето за какво става дума. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Гранчаров де гиди подлецо и висшето ни образование ли ще оплюеш? Изгониха те от ПУ по некадърност така ли сега ще си отмъщаваш? Безсрамник неден!
Мда. Срам ме е много! :-) Умирам от срам! леле, как ли занапред ще живея от срам?! :-)
тегаво
Публикуване на коментар