Да напиша и днес нещичко в своето дневниче: не искам в него да има празнини. Ще ми се да бъда най-прилежен хроникьор на всичко значимо, което ми се случва в тези забележителни дни - когато за първи път в живота ми бях най-официално обявен за... "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата", има се предвид системата на българското образование; в това поле моя милост се подвизава вече 30 години, ала ето, едва сега се разбра и "доказа" от тъй проницателната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, че "абсолютно не ставам" за тази работа, което, погледнато по същество, е най-големия комплимент и най-голямото признание, което съм получавал в цялата си кариера досега! Та във връзка с тия феноменални открия и постижения на въпросната администраторка аз съм силно заинтригуван най-вече в изследователски план, знаете, за мен изясняването на истината за случващото се в българското образование напоследък е моя главна задача. А за добиване на тъй потребната пълнота на наблюденията и анализите се иска да не се пропуска нито един щрих, щото сме свидетели на наистина феноменални ексцентричности, които по моето възприятие носят в себе си безценен смисъл. Та ето някои такива безценни находки, които успях да добия във вчерашния ден. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
А като се събуди какво стана?
Публикуване на коментар