Несръчна лятна импресия за философи, котета и... вино

Онзи ден ми се обади по телефона един човек и ми разказа в продължение на десетина-петнайсет минути за едно свое впечатление-разсъждение по повод на това, че напоследък този човек започнал да се интересува от философия (иначе специалността от образованието му била инженерна), т.е. започнал да чете философски книги. И в тази връзка ми разказа нещо, което по моя преценка е доста интересно и показателно, аз даже дотам се впечатлих, че му предложих това, което ми го казва, да го напише, да го развие като текст, казах му, че съм готов да го публикувам в списание ИДЕИ; той обаче ми отвърна, че едва ли ще успее да представи в писмен вид тезата си, щото бил неопитен. Но наистина ме впечатли дотам, че аз самият реших да разкажа какво той ми съобщи, щото предполагам, че и други хора са преживели подобни трудности - ако се се захванали да четат философски книги. Тия дни все отлагах да напиша нещичко по този въпрос, все излизаха други, уж по-важни работи, аз отлагах, отлагах, но ето, тази сутрин, след като представих на читателите на блога си една чудесна статия на И.Беров и си "загубих" доста време от най-плодотворното ми за деня време за писане (аз мога да пиша истински само няколко часа в ранната утрин, през останалата част на деня мога да пиша, но не истински), та ето значи сега сядам да пиша по този развълнувал ме въпрос от по-преди, а пък после, ако остане време, ще напиша и по други, по-нови мои вълнения, щото тук, дето се намирам сега, в Долна баня, много неща ме вълнуват, много интересни неща ми се случват - нищо че живея уж в почти пълно усамотение.

За Хайдегер (както преди няколко дни писах за да представя негов текст за новата книжка на ИДЕИ) животът в "дълбоката провинция", в усамотение, но в близост и в единение с "природния ландшафт" и с така първичните, всецяло и дълбоко обвързани с истината на битието съзнания на "селяните" поражда едно непостижимо иначе философско настроение, което е и най-продуктивно, най-творческо; ето, това нещо и аз го усетих тия дни, вече близо седмица откакто съм отново тук, в родния си дом в Долна баня. Много мога да пиша за преживяното тук в тия дни, много неща ми се откриха, дето се казва, "сърбят ме пръстите" да опиша впечатленията, преживяванията и мислите си, ала това нека малко да почака, да "отлежи" малко, а пък сега да представя тезата на оня толкова странен сякаш човек, който ми се обади по телефона и почти без да ми се представи почна да развива мисълта си, която очевидно силно го беше развълнувала - и възмутила даже. Много е интересно да кажа в каква ситуация ми се обади този човек, е, ще кажа с две-три думи, щом като стана реч и за това: аз седях под китната лозница, щото беше доста горещо, наслаждавах се на прохладата и се бях отдал на съзерцание на играта на две много игриви котета, страшни са, не мирясват, по цял ден скачат и си играят като малки дечица, а пък като седна наблизо до тях да ги погледам, те идват да се умилкват в краката ми, та да им дам млекце - щото са вечно гладни. Та значи се бях отдал на съзерцание на тяхната, на котешката тъй всеотдайна игра под сенчестата лозница и ето, звънна ми този човек за да ме откъсне от наслаждението, в което бях потънал сякаш всецяло, без остатък. Ще се опитам да предам мисълта му с пределно малко думи, само в нейната същина.

Аз, разбира се, това нещо отдавна съм го разбрал и преживял, а този човек просто изказа по свой начин и мои отдавнашни впечатления и усещания. Та значи той почнал да чете книги по философия, най-напред, понеже го интересувала т.н. "философия на науката", изнамерил, както се полага, книги на български философи по тази проблематика. И установил, че колкото и усилия да полага, нищичко от тях... не разбира, всичко било дадено някак си несвързано, крайно неясно, неразбираемо, с огромна мъка да се напрягаш да схванеш някаква мисъл, това не ти се удава, мисълта се губи, сякаш смисъл липсва, а има само хаотично натрупани думи, много думи, водопад от думи! В същото време, продължи този човек, като чета книги от западни автори по същите тия проблеми, всичко в тях е дадено по човешки начин, всичко е ясно, свързано, последователно, има си предпоставките, аргументите, личи една премисленост, авторите пишат съвсем ясно и по човешки, разбираем начин. Как е възможно, питаше този човек, да има такава огромна разлика, същинска пропаст, а уж са все философи, как е възможно у нас да има такъв един "научен стил", който да е толкова отвратителен?! Тия хора не могат ли да пишат "като хората", както подобава да се пише, ами се правят на свръхучени и за да бъдат вероятно възприемани за "гениални", пишат така, че никой за не може да ги разбере; дори някои от тях са стигнали дотам, че явно и те самите себе си вече не разбират, което е връх, вече е непостижимо от здравия разсъдък! Да, ето, щото, видите ли, еди-кой си свръхважен нашенски професор е напреднал дотам в изкуството на "ученото нищонеказване", че като пише, сам себе си вече изобщо не разбира, което явно е страхотен връх, нещо непостижимо в световни мащаби даже, егати учеността притежава тоя труженик на нашенската скудоумна нАука!

Човекът, дето ми се обади, мислейки как е възможно такова чудо, беше стигнал до интересни изводи, примерно, той сподели, че в тоя т.н. "научен стил" имало нещо от оня казионен език, който навремето царуваше в официалната комунистическа публичност, тогава пак медиите и даже официалните лица, Тодор Живков примерно, плямпотеха някакви си там отчайващо скучни и безсъдържателни празнословия, които минаваха покрай ушите на всички, в тях именно ако и с лупа почнеш да търсиш някаква мисъл, нямаше надежда да я намериш - просто защото такава липсваше. Този именно комунистически "новоговор" или "нов език" явно е останал и в т.н. "научно изразяване", по преценката на оня човек, дето ми разказваше тия неща, които за мен не бяха изобщо новост; но ми беше интересно как добре ги представяше той, как изразително, плътно се изразяваше - и в същото време как искрено се възмущаваше. (Аз тук и сега, разбира се, съвсем не мога да предам начина, по който той се изразяваше, беше наистина великолепно, аз по свой начин предавам само смисъла, който се криеше в думите му, щото нямам литературни дарби та да мога да възпроизведа казаното от него точно по неговия начин, пък и нямам време да се упражнявам в тази посока.) Та значи този човек като констатирал въпросната пълна неразбираемост и непроницаемост за осмислянето на т.н. "философска книжнина" в по нашенски начин развиваната област на т.н. "философия на науката" (той даже ми спомена и книгите, които бил взел да чете, но от които се бил така силно разочаровал, ще ми позволите да не споменавам авторите им, щото някои от тях познавам лично и ще бъде неколегиално да ги изложа тук по такъв начин), та значи този човек, за да провери дали по този начин пишат абсолютно всички философи, се снабдил с... учебници по етика и философия за гимназиите, зачел се - и пак, отвратен изцяло, ги захвърлил: същата пълна неразбираемост и префърцунена "наукообразност" констатирал и тук, пълна липса на човешки смисъл, открил някаква отчайваща абстрактност, кухота, голословие, празнословие, хаотичност, липса на всякакъв ред, последователност, изводимост, както и трябва да е - когато човек чете промислен и хармоничен, сиреч, истински философски текст. Намерил пак една суетна и самозадоволяваща се "ученост", някаква глупава грандомания, санким, откъде-накъде ще пишем ний така, че да ни разбират "всякакви хора", "обикновените хора", дори "простаците", ний ще пишем така, че никой да не може да ни разбере, та да изглеждаме най-учените, ще пишем така, че даже и сами себе си да не можем да разберем - и тогава ще станем най-великите на всички земни кълбета!

Аз се опитах да кажа на този човек, че напълно споделям впечатлението му, точно така е, аз същото отдавна съм го преживял и изцяло споделям неговата преценка. Даже мислех да му кажа, че точно в резултат на тази моя пълна отвратеност от тогавашното комунистическо празнослови-нищонеказване, което беше пуснало дълбоки корени и в това, което тогава у нас минаваше за "философия", аз започнах своя път във философията, този беше и първичният ми импулс да започна да пиша своята дисертация, в която подложих на разгромна критика точно този същия стил, с което, разбира се, си зачертах всички възможности за бъдеща научна кариера: как си представяте, точно тия "учени", дето си разгромил и осмял така жестоко, нима някога ще гласуват за твоето собствено научно израстване? Опитах да му кажа това нещо на този същия човек, ала той ме прекъсна и продължи да си излива душата си, а пък аз го слушах най-внимателно и с удоволствие, щото той по този начин, без да иска, потвърждаваше верността на моите най-първи, съвсем младежки писания в онази моя никога не защитена дисертация, която преди години издадох поне като книга, тя носи заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (опит за разбиране).

Това е в общи линии нашият разговор. Как е възможно в западната наука и философия да се пише по един най-човешки начин, ясно, разбираемо, е, разбира се, и там има най-различни стилове, примерно, един Хайдегер не е от най-разбираемите, и над неговите текстове се налага да се потиш здравата, но пък за сметка на това там има богат и пребогат смисъл, пък си и личи, че всичко е добре промислено, изведено, аргументирано, прави ти удоволствие да проследяваш една такава мисъл, докато у нас всичко е, дето се казва, "пълна скръб"! Интересното е обаче, че този човек ми съобщи, че имало и радостни новини в тази посока: някои млади предимно философи-българи били вече прописали по човешки начин, той ми заговори за един автор и неговата книга за Кант, която прочел, аз се сетих за кого говори, попитах го дали няма предвид Христо Стоев, той каза "Да", също така този човек ми каза (е, ще добавя и това, въпреки неудобството), че подобно впечатление му били направили и мои философски текстове, на които попаднал в блога, та в тази именно връзка ми е и обадил по телефона, да сподели впечатлението си, а най-вече възмущението си, че у нас масово в "научната област" все още продължава да се пише на оня същия наукообразен жаргон, което всъщност е израз на безсилието на тия "учени" да говорят и да пишат ясно, затова те се крият в дебрите на пълната неразбираемост та белким никой не разбере нищетата им, в крайна сметка и тяхната некадърност. Щото това нещо, писането де, е талант и ако го нямаш този талант, колкото и да се напъваш, с оглед да станеш поне "учен", Божията благодат няма да те осени, напразни са тия усилия!

Та за тия неща си поговорихме с този човек, той си облекчи душата, а пък аз, като завършихме разговора, продължих да си играя с котетата. Интересно е да допълня, че докато аз разговарях с този човек по телефона, котенцата бяха прекратили щурата си игра, стояха мирно на задничетата си и най-внимателно се вслушваха в нашия така "учен" разговор, имах чувството, че полагат усилия да разберат точно за какво си говорим, бяха изненадващо замислени тия пусти котета! Отвреме-навреме ме напушваше смях като гледах тъй сериозните и замислени физиономии на котенцата-бебета, вслушващи се в моите думи, възприех ги, не крия, сякаш са... малки ученичета, щото нали знаете, аз в момента съм преподавател по философия, лишен от преподавателски права заради моята хипотетична... "пълна некадърност", която ми приписа една усърдно мислеща директорка; тя ме и уволни и ми преряза всякаква възможност да упражнявам професията си, е, поне до излизането на решението на съда по този интересен казус, защото аз заведох дело за да си върна правата на преподавател.

Та както и да е, като свършихме с този човек разговора, котетата-ученици пак се впуснаха да се борят, а аз пак продължих да им се радвам под сенчестата лозница, от която вече висят едри чепки грозде - за бъдещите дионисивски празници, които си устройваме с произведеното от нея вино. Наздраве! - като споменахме ухайното гъсто и опияняващо вино, което се получава от тия наши лози...

Хайде, хубав да ви е денят, ще се радвам ако съм ви допринесъл с нещо за днешното светло настроение! До скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo