Прочетете новият текст в блога (сайта) на Иво Беров, ето този: Май успяха на ни напъхат в калъпа си. Превъзходен е, заслужава си да се прочете, каква много навременни, необходими мисли, които заслужава да се схванат от повече хора, та да се вразумят повече хора. Имаме страшна нужда от разум, от разумност, от повече разбиране, в това число и от взаимно разбиране, ето, този текст помага в тази посока. Току-що го препоръчах и на приятелите си във Фейсбук, и тук го препоръчвам. Ще ми се да взема от автора разрешение да го публикувам и в списание ИДЕИ, ще търся имейла му да го питам. Е, намерих го, даже му написах ето това писмо, а пък по-долу публикувам само началото на тази забележителна статия, която вие можете да изчетете там, в неговия блог или сайт:
Здравейте, уважаеми г-н Беров,
Прочетох последния Ви текст във Вашия сайт, ето този със заглавието "Май успяха на ни напъхат в калъпа си", много го харесах, и ми хрумна да Ви помоля за разрешение да го публикувам в списание ИДЕИ, това е едно философско списание, което излиза вече шеста година, издаваме го с лични средства неколцина от авторите в него, не е богато нашето списание, но пък се вдъхновява от благородна, така да се рече, цел: да помага на хората, най-вече по-младите, за тяхното духовно заякчаване, за личностното им развитие, щото без ценности, без здрави идеи какво е човекът? За нас ще е чест да публикуваме Вашата статия, за жалост обаче не можем да Ви се отплатим с хонорар, както се полага, нали знаете у нас как е, всичко е наопаки, авторите в последно време вместо да печелят нещо от труда си им се налага да гладуват, та да си издават сами и то на пълна загуба било книгите, било ето такива списание или каквото и да е друго.
Това е положението, за жалост, така е, бедни сме, нямаме възможност да Ви предложим хонорар, много е тежко. Ако разрешите да излезе текстът Ви в списанието (новият му брой го подготвяме сега, то ще излезе от печат до края на август), моля да ми съобщите, за да го включа в новата книжка. Прочее, сега се сещам, мога да Ви се отблагодаря само като Ви изпратя няколко авторски екземпляра от новоизлезлия брой, също така към тях мога да прибавя и други, по-предишни броеве на нашето списание (то излиза в скромен тираж, но понеже даже книжарите не ни щат, били сме "непазарни", не могло да печелят от нас, затуй не щат да ни разпространяват, аз на това му викам "пазарна цензура"!), та значи мога също и да Ви се отблагодаря за съгласието да излезе статията Ви като Ви подаря и всички досега излезли книжки на списанието, почти цялата поредица мога да Ви подаря, а също мога и да прибавя към тях и някои от моите авторски книги, това е всичко, което мога да Ви подаря с оглед някак да Ви се отблагодаря за съгласието списанието ни да публикува Вашия текст.
Това е. Всичко добро Ви желая!
С уважение: Ангел Грънчаров, гл. редактор на сп. ИДЕИ
А ето е как започва статията на г-н Беров:
Някак си сякаш успях да ни вкарат в капана си. В начина си на мислене и в понятията си. В недодяланите си и грубовати калъпи. И успяха не защото са умни, точно обратното. Никак не са умни. Тъпи са. Но като всички първични създания имат усет. Умеят да надушват и да напипват.
Били сме се значи разделили на русолюбци и русомразци.
И следователно, значи, ако не харесваш руското крепостничество, ако сe потрисаш от сталинските ужаси, ако ти е противен Брежневския смраден застой, ако се отвращаваш от долнопробната путинска пропаганда и ако ненавиждаш путинския възврат към тоталитаризма, ти си русофоб. Следователно значи.
И точно при това твърдение прикритото им лукавство и простоватата им хитрост, могат да бъдат разкрити и разобличени. С един простичък и естествен въпрос:
Добре де – крепостничеството, робията, сталинските ужаси, култът към личността на всякакви нравствени уроди, Брежневския смраден застой, имперските войни, пълното пренебрежение към човешката личност и човешкия живот, путинската долнопробна пропаганда и преклонението към еднолична власт и диктаторите – това ли е Русия?
И ако вие си падате по нравствени изроди, ако боготворите нищожества, ако за вас демокрацията и човешките права са празни думи, ако за вас човешкият живот и човешката личност нямат никаква стойност, ако не се потрисате от погнисате от Сталинските ужаси и от путинските лъжи, тогава сте значи русофили, така ли?
Не, байновци, вие не сте никакви русофили. Вие просто си падате по крепостничеството, робията и комунизма, вие боготворите нищожества, вие оправдавате масовите убийства на овластените сатрапи, вие одобрявате сталинските концлагери, вие се кефите на руските имперски войни, на вас ви въздействат путинските пропагандни лъжи, вие имате всякакви чудати странности и извратени възгледи, вие дори може би дори имате право на подобни възгледи, но русофили вие не сте.
Напротив, вие мразите руснаците. Затова и харесвате Сталин, например. Негли той е убил почти толкова руснаци, колкото и Хитлер. Всъщност може би и повече. Вие мразите Русия. И затова обичате Путин. Негли той вложи всички природни и човешки богатства на огромната страна не в съзидание, творчество, производство, наука и откривателство, не за подобряване живота на хората, а в търговско и стопанско изнудване, в политически маразъм, в задоволяване на тоталитарните си поревки, в имперски войни и пропагандно мракобесие. И като заклети русофоби се радвате на това, че Путин упорито води Русия към разпад и разруха. (Продължава в блога на г-н Беров >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар