В новата книжка на сп. ИДЕИ, която трябва да излезе от печат до края на м. август има твърде хубави текстове, а пък в раздела ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА този път ще има два чудесни текста, единият от Киркегор (от него сега нищичко няма да ви предложа, понеже всичко е така превъзходно, че просто не мога да подбера кое да предпочета!), а пък другият - от Хайдегер. От Киркегор сме подбрали откъси от "Афоризми. Естетика" (фрагменти), книга, която, доколкото ми е известно, не е превеждана и не излизала на български. Ето сега, за "зарибяване" на нови читатели на нашето списание един малък откъс от текста на Хайдегер; уверявам ви, настоящи и бъдещи читатели на ИДЕИ, няма да съжалявате ако прочетете новата му книжка, напротив, много ще спечелите; ето, съдете сами:
Творческият ландшафт: защо оставаме в провинцията?
Мартин Хайдегер
На наклонения склон на широката високопланинска долина на южния Шварцвалд, на височина 1150 метра над нивото на морето стои хижа – неголяма къщичка за скиори. Нейната площ е 6 на 7 квадратни метра. Покривът ниско се спуска над трите помещения – кухня, спалня и килия-кабинет. По тясното дъно на долината и по точно същите наклонени склонове на планината са нахвърляни селски къщи с огромни, ниско надвиснали над тях покриви. Ливади и пасища са разположени нагоре по склона до самата гора с нейните високи, тъмни, стари ели. А над всичкото това стои ясното лятно небе, в сияйните простори на което в широки кръгове се реят два ястреба.
Това е моят свят – светът, в който аз се трудя ако гледаме на него със съзерцателния взор на гостенина и отпускаря. Аз пък, собствено, никога не разглеждам този ландшафт. Аз го постигам в опита на живота: ежечасно, ден и нощ, плава той във великите вълни на годишните времена. Внушителността на планината, крепкостта на нейните първобитни породи, замисления растеж на елите, светлия безизкусен разкош на цъфналите планински ливади, шумът на ручея, бягащ по камъните в безкрайната есенна нощ, суровата простота на обсипаните със сняг равнини – всичко това бива измествано и пришпорвано едно от друго, налага своя отпечатък върху повседневността на съществуването там, горе, в планината.
И всичко това пък отново не е в специално избраните мигове на съзнателно съсредоточаване, на нарочно вчувстване, а само тогава когато своето собствено съществуване е вътре в своя труд, в него. Само трудът отваря просторите, в които встъпва действителността на тези гори. Редуването на трудовете докрай е потънало в ландшафта, в неговото извършващо се пребиваване.
Когато в мрака на зимната нощ около хижата бушува снежната буря с нейните свирепи пориви на вятъра, когато всичко наоколо замрежва снежната пелена, скривайки нещата от очите, ето тогава идва времето да тържествува философията. Ето кога тя е длъжна пита просто и съществено. Всяка мисъл трябва да се проработва сурово и отчетливо. Тогава се отпечатва трудът на мисълта в езика – точно както елите, изправени нагоре, противостоят на бурята. (Продължава в кн. 2 (17) от 2014 г. на сп. ИДЕИ)
ЗАБЕЛЕЖКА: Аз тия дни живея и работя работите си също на село и стана така, че по някакъв чудодеен начин днес най-непосредствено и пълно усетих неговата правота. Есето му е невероятно дълбоко и е написано на един превъзходен, даже поетичен език. Стана така, че и в моите тук дни, дето прекарвам в подножието на Рила планина, се случиха някои събития от рода на тези, които описва в есето си Хайдегер, и на мен по досущ същия начин една възрастна дама мина по улицата и понеже в този момент преминаваше погребение, ме помоли да застана до нея (имало обичай, че като минава погребение не бивало да заставаш сам, а винаги с някоя друг, защо е така, защо е възникнало това поверие, за което научих днес, си заслужава да се тълкува отделно), а като отмина погребението, тя ми разказа историята на починалия, Бог да го прости, а пък аз току-що бях редактирал есето на Хайдегер и се втрещих от съвпадението, щото и той в своето есе говори за смъртта на една старица, за това как се била държала преди смъртта, какво била казала и пр.: съвпадението беше пълно!!!
Ей-такива неща се случват тук, при нас, в селския живот, който, казва мъдрият Хайдегер, съдържал онова, което крепяло субстанцията на националния дух и пр. Вие ще прочете, надявам се, неговото есе, като излезе кн. 2 (17)-та, а пък аз тия дни, ако имам време и настроение и ако не се увлека по нещо друго, ще разкажа историята, която ми разказа тази възрастна жена преди малко. И за да бъде съвпадението 100%-во, тя в един момент ме нарече досущ по същия начин, както онази хайдегерова старица наричала него, нарече ме "господин професоре"; аз, повтарям, се изумих от това наистина пълно съвпадение, майчице, каква е тази игра?! Такива работи. Той там говори и интересни о много актуални неща за отношението на гражданите към селския живот, но това вече е отделна тема. Бъдете здрави!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар