Начена се нова серия на моята кореспонденция с една знаменитост, с един, тъй да се рече, "философски" полубог - с многоучения докторант Узунов, ура, той се завърна!

Днес битието се е явно погрижило да ми донесе много радост: получих голямо писмо от оня същия премъдър и така любезен докторант Узунов, който пак е благоволил да снизходи до моето ниво и тъй великодушно да ме осени със лъчезарната светлина на своя дух! Наистина това е празник за мен, няма как, прочетох писмото му и по повод на бликналата в сърцето ми емоция му отговорих веднага, щото добре знам, не отговоря ли на някое писмо веднага, има опасност никога да не му отговоря, а такова непростимо неучтиво нещо не бих си позволил да сторя тъкмо с писмо на многоучения и така бляскаво образован от родната ни доцентура докторант Узунов. Та ето какво ми пише тоз гений на нашето време, таз непомерно силно сияеща философска звезда на нашия роден духовен небосклон, тоз... простете, нямам думи да изразя величината на този невероятно мощен капацитет, затуй минавам директно към негово бляскаво писмо, а пък по-долу можете да прочете и моя скромен и некадърен отговор до него (всеки си носи обременеността на талантите си, няма що да се прави, туй нещо е съдба!):

Многоуважаеми и умопобъркани, другарю Грънчаров, (оставям и правописа и пунктуацията в оригиналния им вид, не смея да накърнявам автентичността на текста щот един ден изследователите на творчеството на този гений ще ме проклинат ако се намеся без да съм бил оторизиран от него, бел. моя, А.Г.)

онзи ден, в любимото ми място - Народна библиотека, попаднах на поредни два броя на Вашето списание. В единия от тях забелязах, че цяла страница и половина е отделена на кого? - на някой си Николай Узунов. Разбира се с лицето Узунов се разправят, изваждайки някакви негови слова от цялостния контекст; с лицето Узунов се заяждат, наричайки го с епитети ("недорасли или недоучени студенти" - по спомен цитирам). Всичко това ме РАЗСМЯ! За малко щяха да ме изгонят от читалнята. Седях там и прихнах! Прихнах от смях.

Бих искал да Ви дам още един БЕЗплатен съвет: защо не станете писател, другарю Грънчаров? Алек Попов е сред един от любимите ми модерни български писатели (е, при него няма толкова много ЖЕНСКА злоба, колкото тя се среща при вас, но...) и мисля (от скромния ми опит на читател), че имате много качества да станете писател на сатира.

Вярно, че за философ НЕ ви бива. Изключвам това, че у вас НЯМА колегиалност и наричахте доценти и професори от Софийски университет с всевъзможни епитети, но от вас може да стане един прекрасен злобничък хуморист! Знаете ли, модерната ни българска литература е претоварена от романи с (пост)комунистическа тематика. Вие ще се явите в нея като нещо свежо, леко злобничко (но пък българинът обича да подиграват другите, да чете текстове, написани в близост до жанра на т.нар. "жълто" и "низко"), но пък и като глътка свеж въздух за българската ни модерна литература.

Опитайте да пишете литература, повярвайте ми, шансът някой да ви забележи и запомни е много по-голям отколкото чрез сегашните ви напъни да бъдете "философ".

Защото все още претендирате, че притежавате философско образование и не можете да разберете, защо името "ИДЕИ" е толкова философско остаряло, другарю Грънчаров, ще ви попитам дали за Вашата особа разликата между: sein и seyn означава нещо?

Предполагам, че познавата произведенията на Хайдегер върху досократиците наизуст (не се и съмнявам, че дори сте ги надмогнали и надминали интелектуално). При положение, че имахте философска образованост, щеше да ви е ясно, КОЙ (?) е първият "убиец" на философията: именно Вашият любим Платон и неговото учение за идеите, с което се поставя епохата на по-нататъшното рационално мислене. При положение, че имахте поне малко философска образованост, щяхте да знаете защо и как "идея" е превратно и остаряло понятие за модерността, в която се предполага, че живеем. Няма да ви обяснявам (на толкова философски ерудиран човек като вас!) за разликата (по Хайдегер) между досократиците и онова, което Платон е извършил, въвеждайки "идея". Все още предполагам (надеждата ми умира последна), че сте поне малко образован човек и ще си намерите от някъде "Хераклит" или "Парменид" на Хайдегер и ще разберете за какво Ви говоря.

Благодаря Ви, че ме разсмяхте така силно онзи ден. Обичам да се смея над човешката глупост, а при вас господ е давал, давал, давал от нея, че се е забравил!

С уважение към другарите, защитници на "идеи"-те :)

Тъй. Това ми пише докторантът Узунов. Изумихте ли се от възхита спрямо проницателността и многоучеността на този млад, ала така учен човек, която той успя да ни продемонстрира така усърдно, показвайки нашата немодерност - в светлината на всичко онова, което е научил, бидейки студент във втори курс, от лекцията за моя любимец Хайдегер, лекция, произнесена от някой знаменит многоучен роден доцент? (Апропо, досократикът Хераклит също е много обичал като мен многоучеността на... античните "доценти", тогава са ги наричали другояче, по-директно, което си личи от тъй откровената хераклитова мисъл, цитирам по памет: "Многознайството на ум не учи, иначе щеше да е научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан... (а аз си позволявам тук да добавя) ... и докторанта Узунов, и цялата свита от негови многознаещи и многоучени доценти!"). А ето сега и отговора ми до моя толкова знаменит събеседник:

О, здравейте, драги ми докторант Узунов!

Отрадно е, че се обаждате, аз се бях затъжил за Вас, бях се дори уплашил, че сте изчезнал нейде из небитието - щот много е тежко човек да носи чак такава неизмерима ученост като Вашата! Но Вий сте бил още тук, бравос! Впрочем, таях плаха надежда, че сте почнал... да гоните момите и че сте се увлякъл в тази гонитба, ала, уви, това явно не е така, щом ми се обаждате в разгара на лятото, уведомявате ме, че посред лято, когато цялата младеж се е отдала на страстно гонене на съблазнителни моми, Вие седите в читалната зала на Народна библиотека и пак четете... списание ИДЕИ! Както и да е, Ваша си работа с що се занимавате, Вий си имате свобода, аз няма да Ви се мешам повече. Но е радостен факт, че сте толкова редовен читател на списанието ни, това за нас е голяма чест! Поклон за себеотрицателността! Гледайте обаче само някой доцент да не Ви види какво четете, че да не пострада Вашата безукорна репутация! Но както и да е, няма лошо човек да чете каквото му душа иска, но не крия, че съм поласкан, че сте толкова редовен и усърден читател на нашето наистина забележително списание, което не може да не бъде оценено по достойнство и от толкова учени хора кат Вас! Е, няма лошо, знаете, моя милост много уважава свободата, щот ний, неистинските философи (по Вашата представа), сме такива, че почитаме свободата, пък Вий, съвършено истинските и учени задълбочено и основателно философи, изглежда, й нямате много-много доверие на таз пуста свобода.

Радвам се, че така възторжено приемате Вашата поява на страниците на сп. ИДЕИ, няма как, Вие тепърва много ще присъствате там, щото сте, тъй да се рече, една философска знаменитост, зер, ний в нашето списание със специално благоговение почитаме ерудираните и учени хора като Вас. Вярно, този път сте представен в една не кой знае престижна роля и светлина, но за това, желая да изтъкна това специално, сте си виновен Вий самият: аз нали Ви предложих да участвате в списанието с превод на текст на Хусерл, Вие се направихте на ударен или на разсеян, знам добре, че сте доста напреднал по Хусерл, пък и някъде подочух, че сте решил да се посветите на преводаческото изкуство, което е израз на похвално себеотрицание, на жертвоготовност пред олтара на науката, щот ний с удоволствие бихме прочели и бихме дори публикували в списанието си и Ваш оригинален текст. Но няма нищо, живот и здраве да е, ще дойде и тоз момент, когато Вий сам ще се обърнете към нашето тогава съвсем престижно вече списание и ще предложите плодовете на Вашия тъй усърден труд.

Държа да Ви уведомя, че нашата с Вас епична дискусия по толкова много и то все най-важни въпроси, които обсъдихме преди време, въпроси от всякакво естество, получи се идна шеметна дискусия, точно по нашия вкус, та държа да Ви уведомя, че и тази наша дискусия предстои да излезе отпечатана в новата книжка на ИДЕИ, която ще излезе от печат към края на идващия месец, сиреч на август. Изглежда съдбата така е определила, Ваша милост да стане една философска знаменитост, другояче казано, да се прослави с този наш диалог, да го наречем тъй, щот на моменти той прилича и на караница, но за сметка на това пък показва доста важни, любопитни и изразителни неща за актуалната ситуация, в която се намират нравите на тъй наречените нАучни среди, към които Вие принадлежите (аз самият не смея да проява такова нахалство и да се отнеса към тия достопочтени среди!). Та мисълта ми е, че има голям смисъл да се види във Ваше лице изобразена и въплотена една водеща тенденция в българския живот, избила даже и на т.н. "философски фронт", а именно когато някой се захване нещо да прави, всички ний да заставаме встрани и вместо да му помогнем и да го насърчим, да почнем да го плюем, да му викаме дружно, че неговата нямало да стане, а най-вече, оглушително да мълчим, чакайки онзи заветен момент когато този човек ще се провали, та да изръкопляскаме дружно на появилия се тъй трогателен сеир и да го поздравим ухилени за провала му. Както и да е, да не задълбавам в тази тема, щото знам, че Вашето време е ценно и Вий, като голям учен и зает човек нямате възможност да изчетете по-пространни изявления особено пък на такива непризнати от официалната нАука одиозни личности кат моята скромна милост.

Много съм Ви признателен, че отново сте се захванал да ми обяснявате, че според духа на най-модерната философия в нейното най-основателно и превъзходно доцентско разбиране името на списанието, именно ИДЕИ, е "комсомолско", зле звучащо за Вашия изтънчен слух, анахронично, не знам си какво още, а най-паче демонстриращо моята отчайваща и затова не даваща Ви никакъв покой философска необразованост. Какво да се прави, скъпи ми докторант Узунов, всички ний не можем да сме тъй бляскаво образовани като Вас самия и както са образовани Вашите изтъкнати доценти (те веч професори не станаха ли?), дето сте се така задълбочили в разните му там хайдегерови тънки разграничения между разните му там ейдоси, какви ли не битиета, идеи и не знам си какво още, та заради тия свои усърдни занимания вече нямат никакво време да погонят и те някоя и друга мома. Както и да е, та думата ИДЕИ като име на списанието, което моя милост създаде, нека да позори мен, толкова необразования негов създател и редактор, аз, няма как, ще поема върху себе си този тежък позор, а пък вий, имам предвид многоучените доценти и докторанти, си направете някакво друго списание и му дайте някакво свръхмодерно умопотресаващо научно име, ний тогава ще ви наблюдаваме внимателно да видим с какво именно ще запълните страниците на туй списание, щот нали знаете (а ако не знаете да Ви го кажа аз), че е доста трудно да се намерят в нашите родни български условия свястно пишещи по философски и важни теми автори, това наистина е много трудно, а родната доцентура не се е кой знае колко много разписала. Щот тя, доколкото ми е известно, предпочита да се занимава с други, къде-къде по-приятни занимания, а именно да влачи от кафене по кафене с младички студентки, пред които да демонстрира своята тъй завидна ученост, да изобразяват на лицата си подобаваща страдалческа физиономия на тежко обременен от една непосилна направо ученост изтъкнат труженик на родната нАука, и прочие, Вие по-добре от мен знаете с какво запълва времето си въпросната многоучена доцентура, която по тази причина няма време да пише, камо ли пък да мисли, щото, нали сме хора, требе да имаме време и за това понякога да ощипем по някоя мома за га..., пардон, за тъй съблазнителните й задни части. Простете, щях да изръся една грозна и просташка дума, за да оскверня тъй изтънчения Ви слух, ала овреме се спрях!

Та такива ми ти работи, драги ми докторант. Пишете ми, Вашите тъй ласкави писма ми носят отрада на душата в моето толкова трудно всекидневие, заето с най-непрестижни занимания като четене, писане и пр. Аз даже се чудя дали да не взема да издам нашата с Вас кореспонденция в отделна, нарочна книжка на списание ИДЕИ и по този начин да Ви отдам подобаваща чест, щот един ден, като станете прочута доценто-професорска знаменитост, за списание ИДЕИ ще е голяма чест, че първо е отделило подобаващо място за представянето на изгряващата философска звезда на родния ни небосклон. Но и фрагменти да публикувам от нашите тъй задушевни дискусии, пак ще бъде немалък принос за нАуката, поради самия факт, че толкова голям бъдещ учен се е захванал да ми казва как е правилно да мисля, да пиша, да живея и прочие. За което аз, разбира се, ще Ви бъда вечно признателен, но, знаете ли, на моите години вече е възтрудничко да започвам един съвършено нов живот, изграден на съвършено други принципи, точно съответстващи на Вашите тъй мъдри и духовити предписания. Затуй предпочитам да си остана какъвто съм, е, нищо че не отговарям на Вашите тъй възвишени предписания, но то няма как да отговаря човек на предписанията Ви, щото когато съм се родил, Вий още не сте бил даже проектиран да се появите на тъй унило-тъжния без Вашето присъствие свят.

Та Ви благодаря и за този отзив, вярвам, няма да възразите да запозная и този път, според сложилата се традиция, читателите на своя блог с Вашите тъй мъдри оценки и предписания касателно моята скромна личност, а също и с моя отговор, щото ми се ще, както вече Ви казах, да направя пълно описание на нашите тъй задушевни отношения, щот в тях, както имах дързостта да Ви посоча, се съдържа нещо доста показателно за духовната ситуация на нашето време, да се изразя така, като използвам туй поизтъркано клише.

И последно, относно препоръката Ви да стана хумористичен писател или нещо такова. Не зная дали си давате сметка за това колко висока оценка се съдържа в тази Ваша препоръка, щот за практикуване в този именно отдел на изкуството се изискват най-големи дарования, изключителна надареност, духовитост и пр., е, личи си, че ме надценявате в случая, аз нямам такива чак таланти и по тази причина ще продължа да се изявявам на попрището на философската книжнина, откъдето Ваша милост иска да ме изпъди, та да заварди тази територия за нашата така хероична и всеотдайна а нАуката народно-академична доцентура. Вие ме пъдите от философията, ала аз предпочитам да си остана в нея и то непременно тъкмо с цялата си необразованост, с характера си, с всичко, с цялата си личност.

Тъй че дръжте се, тепърва като разлиствате сп. ИДЕИ във възпразната зала на Народна библиотека ще можете още много пъти, живот и здраве да е само, и да се смеете от душа, и да се гневите, и да тропате в безсилие по масата, както си искате реагирайте, казах, даже и Вий, обременен с цялата си толкова непосилна ученост, в крайна сметка сте едно човешко същество, имащо право да се отдава на каквито си иска емоции, щот имаме туй нещо, наречено свобода, към което Вий специално изпитвате такова голямо отвращение; но какво да се прави, такава явно Ви е била съдбата. Питайте гръцките философи и техният тълкувател Хайдегер да Ви обяснят що е съдба и как е невъзможно човек да промени съдбата си - пък даже и да е нещо като многоучен полубог, както е именно във Вашия изключителен случай.

С поздрав: Ангел Грънчаров, философ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo